Споделете

Споделям, че при всичко важно (или пък не толкова важно) което се случва напоследък всичко, което ми хрумва да споделя е, че тока в четвъртък вечерта спря за минута и се страхувам да не спре пак, защото съм сама. И че обичам Пудис Ванилия. Не знам защо Пудис ми напомня за Бриджит Джоунс. Тя имаше някакво сокче, което звучеше по подобен начин. Смудис или нещо такова. Заради това.

Не ми се споделят важни неща. Сигурно не са ми се случвали. Бих могла с часове да говоря за това колко безотговорна съм да не ходя на даскало цяла седмица, а и че досега всъщност не съм ходила на всички лекции дори една седмица - всъщност има две на които изобщо не съм ходила. Но наистина не ми се говори за това.

Онзи ден стоях до четири сутринта да си пиша стихотворения като смс в телефона. Мисля, че едното е хубаво. Едното не е, със сигурност. Третото не го помня никак. Сигурно ще пусна първото в "Тази, която", ама ще видим сега или след година. Някой ден. Казват, че най хубаво се пише, когато си нещастен. Аз не съм нещастна. Изобщо не съм. Ето, днес си украсих елхата, за четвърти път, не ми харесваше и това е. Сега май е добре. Червено - жълта. Сега имам стотина топки и километри гирлянди, за тях няма място и въпреки всичко догодина пак ще си купя. Нали се знам. Коледа е - кича е на мода.

Забелязвали ли сте, че във вентилационните шахти по филмите никога няма прах? Не е логично да няма прах.

Май ми личи, че съм апатична напоследък. Липсват ми разни неща като излизане с приятели и тн. Сигурно съм права да искам от приятелите си отношението, което аз имам към тях, сигурно съм права да се сърдя на човек, който се кълне че ще се обади и не се обади. Всъщност вероятно тя изобщо не знае, че и се сърдя. Просто не се обаждам, а защо да се обади тя? Просто ми е еднообразно. Работа, вкъщи, работа, вкъщи. През седмицата нямам време а събота и неделя нямам с кого да излизам. Нямам с кого да си кажа две думи, липсва ми. Говорим си със Зори и ми е много приятно, но не е като да излезеш с приятел на по пица или просто да се мотаеш по улиците. В един момент просто ми писва да гледам едни и същи хора. Стефан, Зори, Малик, Дирк. И това е.

Снощи бях на гости на Зори и Дирк. Цял ден чистихме с нея двете апартамента, че Дирк организирал някакво събиране по случай Коледа с колегите си. После ме поканиха на гости, беше много приятно, а после пак се прибрах и от тогава съм сама вкъщи. Утре - пак. Не е като да излезеш с приятел, да се разнообразиш малко. А нови приятели се създават трудно.

Мисля, че нямам време да се задълбоча в това през седмицата. Но и не съм сигурна, че този вид почивка ме удовлетворява. Не си почивам. Просто не си почивам. Нищо хубаво не ми се случва а темите ми на разговор са Малик и телевизионни сериали. Усещам се, че непрекъснато говоря за разни актьори, така правех когато съвсем нищо интересно не ми се случваше преди години.

Не бих си помислила, че един човек може да съчетава в себе си толкова неща, от които имам нужда. Знам, противоречи на горния пост, но очевидно е вярно. Не че ще си променя мнението поради този факт и не че той би променил своето. Просто си е така. Може би бих си поискала нови приятели от Дядо Коледа. Или стари, но да ги имам. Малко хора ми разбират характера и начина на говорене и тн. Повечето ме вземат насериозно, а не мога да се разхождам с табела "почти никога не говоря сериозно".

Надявам се скоро да ми се случи нещо хубаво, каквото и да е.

Истината

В подписа на една потребителка в БГ-Мамма прочетох една от онези мисли, които нормално не понасям, тип спомен за лексикон. Тази обаче беше истински вярна. Пишеше, че не е страшно да загубиш нещо, без което мислиш, че не можеш да живееш, а да осъзнаеш, че всъщност можеш. Вярно е. До последната буква. Хората, както всички останали животни, са създадени за да принадлежат. В свят като днешния, когато заобикалящата ни среда може да ни позволи да не принадлежим на нищо, ние сами си измисляме тези рамки - имаме подсъзнателна нужда от това. Дали става дума за обсебваща връзка, за работохолизъм, за приятели или нещо такова. Каквото и да е. В един момент си казваме "Не мога да живея без работата си". Даваме 100% от себе си в нея, защото мислим, че не можем иначе.

Истината е, че можем, можем и още как. В един момент, когато 100те процента вече не са опция, независимо от причината, научаваме, изненадващо за самите себе си, че можем. Нямаме нужда от рамките, които сами сме си поставили по някакъв повод.

Друга истина, лично за мен е, че не се харесвам такава. Както писах и в миналия си пост, винаги съм смятала, че на приятел не бива да се обиждам или да се сърдя, патила съм си от това и сигурно тепърва ще си патя, но смятам да направя нещо по въпроса. Не веднъж и не два пъти съм преглъщала недотам доброто отношение на човек, когото наричам "приятел", очевидно от страх да не го изгубя. Е, приятелите идват и си отиват, както всичко останало в живота. Никой не е незаменим. Особено човек, който не зачита мнението ти и не му пука за това как се чувстваш. И който е способен да загърби години приятелство заради нещо, за което аз не бих си помислила да се разсърдя. Не е моя работа. Вече не е. И няма да чакам на телефона да ме потърси той, за да станем отново приятели като в детската градина. Аз направих каквото можах и проблема вече не е мой.

Трета истина е, че за три седмици аз само се опитвах да повярвам, че ми липсва, че това е проблем, че трябва да направя нещо по въпроса. В името на навика да съм близка с даден човек, който неведнъж ми се е обиждал за абсолютни дреболии, просто защото бях решила, че никой няма да ме разбере както той ме разбира. Изобщо не е така. С нищо не съм заслужила отношението му, още повече в случай, в който той се опита да ме накара да се чувствам виновна, че той е взел грешно решение. Не съм виновна, по никакъв начин не съм виновна. Когато допускаш човек до личната си територия, ти му даваш позволение да го направи, ако бельото ти е мръсно то за това си виновен ти, не човека, който го е видял. Не е ли така?

За три седмици десетки пъти опитах да му се обадя по телефона, десетки. Накрая успях. Обадих се с ясната идея, че ако той не пожелае да говори с мен, на мен няма да ми пука. Нямам нито времето да се занимавам с неговите детински капризи, нито да му нося от девет кладенеца вода, за да спре да ми се сърди за нещо, за което не съм виновна. Обадих му се, говорихме няколко секунди, после затворих, и всъщност не ми пука. Имаше два начина всичко това да завърши. Или всичко да се оправи, или да знам, че е свършило. Сега знам, че е свършило и ми е добре. Нямам нито време, нито желание да търся трети възможен изход. Нямам нерви да му се обаждам и да се надявам да е в добро настроение, че да говорим. Нямам нужда от това, което е по важното. Решението беше негово. Не мое. Мое е само правото да не ме интересува какво той ще реши. И нямам намерение да чакам той да ме потърси, "когато реши да говори с мен". За какво ми е?

Просто разбрах, че мога да живея без него. Няма незаменими неща. Няма незаменими хора. Това е. Истината.

Не че нещо...

Да де, хубаво. Не ставам за такова нещо, очевидно е. Пък и е все тая, в крайна сметка. Едва ли Блогър ще просъществува още толкова години, че да запази писаното от мен. Изглежда нямам и нужда да пиша, но напоследък все повече и повече хора ме обвиняват, че съм мрачна и натоварваща за околните. И понеже явно съм, а единствения човек, който очевидно ме търпеше вече не ме търпи, нямам къде да ги разказвам тези неща и ми е някакво никакво. Последните три седмици бяха някакъв ад. От една страна е гадното ми сивкаво ежедневие - сутрин на даскало, следобяд на работа, връщам се вкъщи и докато направя нещо за вечеря вече съм толкова уморена, че не мога да си кажа името. Отделно Стефан стои по цял ден вкъщи и не прави нищо и ме хваща яд на него, хем няма една стотинка за себе си, яде солети и хляб с пастет по цели седмици, хем ходи с маратонките от поминалата есен, които вече са все едно мрежести чорапи, хем има да ми връща 370 лева за наем, хем техните не му дават и стотинка и хем си стои вкъщи по цял ден, от компютъра до телевизора и накрая ми вика, че съм се надула откакто съм почнала работа, а дори не съм си я намерила сама. Все едно някои ми е почукал на вратата и ме е питал работи ли ми се. И ми се обижда, като му натяквам да започне някаква работа, каквато и да е, пък нека си търси по хубава. И майка ми се кара на мен, какво трябва да направя, да говоря с неговата майка, може би? Тя да направи нещо? Непрекъснато говорим с него за това, той всеки път сменя темата, обижда се... Днес си тръгна без да ми каже "Чао". Мъчно ми е и ми е тъпо, понеже аз ли съм виновна, в крайна сметка, че си искам парите, защото нямам други. Вярно е, той наистина нищо не харчи, една кола е поискал всичко на всичко за последните два месеца, и два пакета солети. Ама след 20 дни ще станат над 500 лева, как ще ги връща, кога? Най гадно ми е, че го виждам как мизерства и нищо не прави по въпроса... Не ми е до парите толкова, все ще се оправя някак. Не съм тръгнала да гладувам, но той буквално мизерства... И накрая, когато започна да говоря за това, аз излизам виновна, че съм се надула, че не съм му обръщала внимание, че съм се сърдела, че той не прави нищо, докато аз работя. Ми може и да съм се надула, кой знае. Да се надуе и той, само да започне да работи нещо. Мъж на 25, с висше, как можа Стоян, дето няма 20 и няма никакво образование, ч вужд град, да си намери работа, може да е всякаква, ама е работа, нали? Никой не те кара да я работиш цял живот... Абе мизерия. Пълна.

Но вали сняг. Всъщност той е единственото хубаво нещо, което ми се е случило напоследък. Сестра ми беше в болница около месец, мононуклеоза, ужасно неприятно. Вече е по добре и си е вкъщи, но пък нямат вода заради някаква авария. И не съм си ходила от два месеца, само татко идва за два часа до София, та се видяхме. Щях да си ходя с него за Варна, ама съм на работа а и нали Катя беше болна... На практика без имунна система, та не е хубаво да има чужди хора наоколо. До края на месеца ще си ида. Личната ми карта изтича, трябва да си взема новата. Ще си ида... Сигурно след 20ти. Живот и здраве и ако няма много сняг... Добре, че е тая лична карта. Иначе чак на Коледа...

Всъщност всичко взе да се обърква, след като се скарах със Стоян. Всичко, навсякъде... Скарахме се и той не вярва, че съжалявам. Няма как да знае, че всеки ден мисля за това и че десетки пъти вдигах слушалката на телефона да му се обадя, но все още, три седмици по късно, не знам какво да му кажа. Не знам дали е обиден или сърдит, или ядосан, или разочарован... Или всичко в едно. Но ми липсва да му се оплача и да се почувствам по добре. Липсва ми да ме убеди, че всичко е едно голямо нищо и не си струва да се чувствам като парцал заради каквото и да било. Сигурно си мисли, че не ми пука... Или може би на него не му пука, знам ли...

Вчера гледах един епизод на "CSI" и ми стана много неприятно от едно нещо. Двама от героите, много близки приятели, единия каза на другия нещо, което е направил и което е грешно. И другия му се скара... Това не е моето разбиране за приятелство като тяхното. Вярно, то нямаше нищо общо с връзката им, нито с нещо в отношенията им, беше си свързано с работата им и тн, но си мисля, че каквото и да ми каже най близкия ми човек аз ще го приема и няма да му се разсърдя, няма да спра да му говоря... Още повече ако е човек, доказал ми че между мен и него няма теми табу, няма нужда от срам и неудобство... А може би просто имам прекалена вяра в хората и в това, че трябва да сме искрени. Хиляди и хиляди пъти съм съжалявала, че съм толкова открита на моменти и си казвам разни неща, които явно не е трябвало. Толкова пъти ми се е случвало да не проявят разбиране и се чудя защо все още го правя. Не говоря за случаите, в които действително съм виновна, разбира се. Но просто аз бих приела всичко, всичко от близките си хора. А не срещам същото. Може би защото се страхувам да не изгубя приятелите си, които и без това са малко. Явно никой не се страхува да не изгуби мен. Сигурно е тъжно. Тъжно е.

http://youtube.com/watch?v=fp0mqJk0OJs

Я, кой бил тук :)

Веднъж месечно е много странен период за писане в нещо-като-дневник, нали? Все тая, не се сещам.

Дори не знам какво съм писала последно, затова прескачаме частта, която не помня и даваме нататък. Скоро бях във Варна, за малко, ама имах изпит. Видях нашите, сестра ми, малко рода, абе весело.

От даскало минаха три изпита, тоест имам оценки по три предмета. По Рим имам 6ца, единствената, която писа без изпит и без да се замисли, на Пламена също й писа 6, но се замисли, и на още едно момче, но смяташе да го остави на изпит и накрая му писа 6. Другите - на изпит. По компютрите също имам 6, от две шестици и 5.50 на трите изпити.
По шантавия петъчен предмет имам 4.50, което, като се има предвид че не ходех на лекции и не бях учила, си е идеално. Имам още два изпита - Гърция и Египет. Трябва да се учи.

Наоследък тук не се диша от жега, днес сигурно стана 40 градуса. Станала съм в 4.30 и в 5 сутринта навън беше толкова хубаво, леко хладно, идеално. Взех Стоян от гарата с малко закъснение, защото автобуса закъсня, после ходихме да си поръчаме Хари Потър 7 от Хеликон, на 21ви сме на премиера. Искам вече да е 21ви, защото тогава ще знаем дали е приет в НХА, абе.... Доста неща ще са отпаднали от "Уъри лист-а". А, да, днес го записахме на изпитите, изглежда нервен, но ще се справи. Всички вярваме в него. Ако той не се справи, кой? Сигурно пак ще трябва да ходя до Хеликон, за да поръчаме с Василев неговата книга и тази на Анто.

Още нещо ми се случи, което да си заслужава споменаване. В Бг-Мамма има тема "Искате ли да намерите някой, с когото пътищата ви са се разделили", и това ми напомни за Ники, с когото бяхме близки преди цели три години. После се скарахме за някаква глупост и оттогава не съм го виждала. Потърсих го, но не му помнех фамилията, та беше трудно, но го намерих. Променил се е страшно много, то и аз, но... Просто. Като човек си е същия, но външно... Не бих могла да го позная, ако го видя.

Интересно е как човек разбира колко се е променил чак когато се срещне с някой, с когото не се в дижал от години. Просто... Сме много различни, всички. И с Лъчо днес го коментирахме, всички се се променили, толкова време мина... А Лъчо е в немилост, пуши ми в стаята. Мразим го. ;)

С една форумка от Бг-Мамма се разбрахме да се видим и ако си допаднем със сина й, да го гледам по няколко часа дневно докато тя учи - имам нужда от парите. Наистина - толквоа съм зле финансово... Буквално много, много зле. Имам да връщам 105 лева на Стефан и 40 на Стоян, а не се предвижда скоро да получа пари. Ужасно е просто. Но ще се оживее. От няколко дни ям само макарони, защото е най евтиното, което може да се намери за ядене - порцията излиза около 15 стотинки. Ужасно е просто.

Стефан не съм виждала от сто години - първо си ходих във Варна, той трябваше да се прибере с мен във вторник, ама си идва утре. Липсва ми, а в чата отношенията ни са катастрофални както винаги. Дано нещата са по добре като се прибере.

Както и да е, и това ще мине. Важното е да сме живи и здрави и Стоян да е в Академията. ;)

Веднъж месечно...

То май така се получи. Истината е че ми минава желание като знам че никой не чете. Иначе тея дни (седмици) доста неща се случваха около мен, поне неща които си заслужават да се опишат ама... Не знам защо ми минава желанието като знам че единствения който чете тук така или иначе научава за деня ми вечер, когато влизам в Скайп.

От миналия ми пост тук си заслужава да се споменат няколко неща
-> Концерта на Блекмор'с Найт, който беше невероятно готин, не съм писала за това, нали? Местатане бяха толкова лоши колкото предполагах, но и да бяха ми е все тая, важното е че бях там и беше страхотно, впечатлена съм, наистина, Кандис има вълшебен глас, абсолютен контрол, просто е невероятна. Прекарах си една страхотна вечер, най хубавия подарък.

Единствения проблем е, че още не съм купила на Стефан подарък за годипнината ни а рожденния му ен наближава. Отвратително е от моя страна, но не искам да купувам нещо за да има подарък, пък дано да мине номера. Искам да е нещо, което си заслужава, което ще му хареса поне толкова колкото на мен - моя подарък. Ужасно се чувствам а той ми го натяква, на шега ама аз знам че е прав.

-> Другото което си струва да се спомене... Честно казано след един месец нещата се изчистват и много от тях спират да имат смисъл до такава степен, че да се споменават. Така като се замисля две неща могат да се споменат като много големи събития - концерта и това че Милан се класира за финала на Шампионската Лига с невероятен мач (даже два), а Гатузо беше най най добрия играч. Това сериозно, не е мое необективно мнение. От тогава гадното е, че съм си втълпила че единствения подарък който ще е поне малко колкото моя е билети за финала, а пари за това нямам и едва ли скоро ще имам. В смисъл, скоро - в следващите няколко години.

Иначе - а, още нещо. Той най после (!!!) се престращи и е твърде вероятно да се запозная с родата му, представяте ли си, след три години заедно. Но! аз не вярвам докато не стане, а доколкото разбрах и майка му не вярва. И моята също.

Днес ходих насам натам по задачи, едни доста нелюбезни служителки в Учебен отдел в НХА ми се сопнаха че били в обедна почивка при положение че точно преди мен едно момиче влезе и си свърши работата, но няяяяма значение - отидохме със Стефан до Дивака, изядохме по едни пържени картофи и се върнахме. Не свърших кой знае каква работа, но се надявам утре да ми се обадят от там. Разбрахме се да се обадят на Йохан-ЪТ Йотов и да питат дали може да приеме Ал в четвъртък или петък, а не както са му официалните консултации. Дано да може.

И това е. Кой знае кога и дали пак ще пиша. Не че не искам, ама...

Искам на мача, искам на мача... Някой да ми каже как да намеря 5 - 6 000 евро за няколко дни...

Няколко поста в един

Тея дни станаха доста неща и със сигурност трябваше да пиша по рано... Нямах желание. Сега ще компенсирам с един вероятно дълъг пост. Надявам се не толкова, щото никой не ги чете. Не че иначе някой чете де... Докъде бях стигнала миналия път, че съм си във Варна и искам в Сф. Вече се прибрах, в Сф съм, но преди това станаха доста неща. Къде щастливи къде не съвсем... Ходихме си на село, както всеки Великден, там нищо интересно, но преди това бях обещала на дядо Васко да минем да ме види, защото искаше да ме види. И отидохме си на село и в деня, когато щяхме да се прибираме, баща ми искаше да останем за да може да се почерпи с дядо както трябва, иначе нямаше да може да пътува, ако пие. Само той има книжка в семейството. Аз се размънках че не ми се остава (не обичам да спя на село) и той вика ок, ще тръгваме днес. И решихме на връщане от село да минем през Равна Гора да видим дядо, защото иначе няма кога. Нямаше как да идем до село, защото татко е на работаот сутрин до вечер, а аз смятах да си тръгвам във вторник. Отидохме и той беше много зле, бяха го изписали от болницата преди няколко дни и мама каза че се чувствал много добре и изглеждал супер, обаче нещо му беше станало и никак не беше добре, не можеше да диша и тн... Повикахме линейка, взеха го, закараха го до Варна и го приеха в болницата, неговата любима Военна болница... На следващата вечер е починал. На Великден. И майка му е починала на Великден... Аз... Не го обичах много. Биеше ме а веднъж се опита да ме удуши, защото си граех със някаква дъждовна вода, разказвала съм къде ли не. Напоследък все беше по болници, преди няколко дни е бил добре, нали ви казвам, изписали са го, че е бил 20 дни в болница, обади се вкъщи да каже че иска да ме види, че не ме е виждал и понеже съм си във Варна му обещах да ида, да ме види. Но поне ме видя, иначе щеше да ми е адски криво. Мъчно ми е за татко, защото рядко го виждам тъжен и ми е... Гадно. Но по скоро за него ми е мъчно, колкото и отвратителна да ме прави това. И освен това има нещо хубаво в цялата работа, не знаят точно какво му е било, направили са му аутопсия за да разберат, но лекаря каза че със сигурност е щял да се мъчи ужасно и то много дълго време, та добре е станало, бил голям късметлия. Освен това бил и в кома преди да почине, та не се е мъчил изобщо. Това са му били думите "Голям късмет е изкарал тоя човек"... А аутопсията... Малко с образователна цел. За да видят какво му е било и тн. Евентуално д анаучат нещо. Добре че отидохме на село, добре че искаше да ме види. Поне е починал спокойно, той я обичаше тая болница. Напоследък само там си прекарваше приятно. На село щеше да е сам, на тъмно и на студено. Та по добре. Погребаха го в Поморие, той много си обичаше родния град. Живял е в Преслав цял живот, а последните години в Равна гора, но все към Поморие го влечеше. Сигурна съм че е щастлив. И поне знам че сме направили всичко по силите си, ако не бяхме отишли цял живот щеше да ми е мъчно че съм обещала а не ме е видял, или щяхме да си мислим че ако сме отишли до селото както мислехме, сме можели да го спасим... А не е можело. И така, щеше да е далеч по гадно... Не че сега не е, но... Абе разбирате ме.

И така. Прибрах си се в София и всичко си е по старому. Стефан замина вчера, днес се прибра... Във вторник сме на концерт на Блекмор'с Найт, много се вълнувам. В същото време се чувствам най смотаното същество на света, защото не съм му купила подарък за годишнината, не знам какво да е... И така... Трябва да измисля и все още мисля, надявам се да не се сърди че още не съм му взела. Той сега гледа филм - Върхът на Данте а аз много се страхувам и... Реших да седна тук.

А, да се похваля - лудо влюбена съм. Намерих си нова мания - казва се 30 Seconds To Mars с вокал Джаред Лето, ако някой го е виждал, известен актьор е, мн е хубав... Измести ми Никълъс Роджърс в класацията Топ 5... И знаете ли какво реших? Че с Ейми Лий биха били перфектни един за друг. Давайте идеи как да ги съберем, идеална двойка ще са.

Та, музиката е страхотна, безкрайно въздействаща, много красива и наистина специална. Харесва ми всяка една песен, всяка една и просто... Мн съм влюбена. Някакъв вид алтърнътив рок са, напомнят на Линкин Парк но са по тежки. Не исках да обяснявам в Егмонт че съм ги харесала, защото ще има коментари от типа "чула ги по МТВ..." каквито имаше за останалите които смятат за перфектна песента, която въртят там нон стоп - Дъ Кил, но какво да правя, казах си. Всъщност какво значение има откъде съм разбрала за тях - нали все от някъде трябва да разбера? А в Джаред Лето съм нещастно влюбена от 98ма... Освен твоа не гледам МТВ, просто се старая да съм в час с музиките дето се слушат из форума, разни MCR, P!ATD, FOB, TDG, BFMV, 30STM и тн. Само 30СТМ си харесах, мда. Обичам мелодична музика...

Ии... толкова засега. Мисля че пропускам нещо ама... Все тая.

Много бързо мина тая седмица...

Така... Оня ден като видях от колко време не съм писала тук и се ужасих, после написах един дъъълъг пост и точно преди да го пусна тока спря. После не ми се пишеше пак а и бях развълнувана. Ще стане дума и за това. Ей сега мимам време и ще пиша. Дано не спре тока пак. ;)

Тази седмица, накратко, мина под знака на Ал. Дойде миналата неделя и от тогава всеки ден излизах с него и още един куп хора. Беше готино, аз по принцип нали не излизам много много и ми се отрази добре. В същото време обаче на Стефан не му беше никак добре и не искаше да остава сам а мен непрекъснато ме нямаше, което ме прави ебахти кучката ама... Мразя се. Много. Ама какво да направя като ми се излизаше, казвах му да излиза с мен, не му се ходело никъде... Разбирам го де, и на мен не би ми се излизало на негово място... Но толкова рядко виждам Ал и без това...

Та, тея дни се видях със Саня и Лъчо, с които не се бях виждала от години... Ходихме на караоке, дори Ал и Лъчо пяха... Беше много готино. И с Вампи се видяхме за малко, и с Василев също. Готина седмица беше. Жалко само че си тръгнах преди Ал. Той тая седмица е на курс така че време и без това нямаше да има, ама все пак... Както и да е де, писна ми от него толкова време. ( {} )

Вчера правихме три години със Стефан. Ама той си е в Ботевград и нямаше как да сме заедно, та ще празнуваме след като се приберем, след Великден. На 1ви в 12 часа, нали вече е станало втори, той ми вика в чата да видя еди къде си че имало някакви пари, бил забравил, да ги взема за да не стоят вкъщи, бъркам и кво да видя - два билета за концерта нма Блекмор'с Найт сега на 17ти. Безумно много се зарадвах, не е истина. Много съм щастлива, много готин подарък. Тъпо ми е че аз не знам дали ще мога да му измисля поне наполовина толкова хубав подарък. Аз просто не знам какво да му взема... И така де, мисля го. Но съм повече от сигурна че няма да мога да се сетя нещо, което да му хареса толкова, колкото на мен билетите.

И тъй, сега съм си във Варна и искам в София. Свикнала съм си с моите си неща и тн. Като се приберат нашите вечер всичко е супер, ама през деня умирам от скука. Ето днес, сестра ми вика айде след закуска да гледаме еди кой си филм, викам "ок". И тя вика, после да правим упражнения. Ама мен не ми се правеха, само казах "първо филма". И закусихме ние и я гледам тя се облече с анцуг и пуска касетата с упражненията. Викам "Нали филм??". Не, упражнения. Ама мен не ми се правят упражнения днес, мамка му. И сега ми се сърди че не съм правила упражнения с нея. Да прави като и се прави, не е ли така? Защо задължително трябва и аз?

И тъй. Сега скучая. В нета няма нищо и викам поне да напиша някой пост, че от сума време не съм. Свикнала съм на съвсем други неща в София и тука ми е едно такова... Стола на компютъра е неудобен, самия компютър е някакъв... Странен... В стаята е студено, ама наистина е студено, клавиатурата е гадна... И тъй. Дано поне майка ми се прибере по рано, за да мога да си говоря с нея. Скучно ми е.

Май е това засега. Не знам кога ще пиша пак, тея дни заминаваме на село за Великден и после ще се прибирам в София. Все ще пиша. Като има какво... ;)

Измина поредната седмица

Не съм писала отдавна. Защо - бях споменала някъде из последните постове. Нямам какво да пиша.

През тая седмица какво се случи. Момент да си спомня. Понеделник нищо... Вторник даскало... Скука и тн. карахме половин лекции... Сряда пак нищо, четвъртък бях на даскало, Пламена не се появи, Стефан я бил заключил. В петък пък аз не отидох. Ама и тя. Днес имахме тест по компютрите, май пропуснах едно нещо ама не го пишеше в условието. Все тая е де.

Сега некъв бодил мис е пречка из краката в БГ Мамма. Неква роза, представяте ли си? Била съм малка сополанка, тъп квадрат, надута софиянка. Да, и аз така реагирах. Прави мис е на важна, ясно е че няма как да знае че не бива да дразни мен, но аз я предупредих, нейна си е вината че не се спря.

Днес говорих с мааамааа по телефона. Кратичко, ама нали ще се видим след няколко дни... Живот и здраве.

Ех тоя пост го пиша вече един час. Отговарям на бодила. Да, знам че не ми е на нивото, ама кво да направя. Мнооого е проста, честно.

Сега бавя и Суей, тя иска да си ляга пък аз и бърборя нещо...

Ужааасно ми е скучно тея дни. Направо не е истина.

И тая вечер четох една тема за духове разни, то е ясно че повечето са фантасмагории на хора без работа, ама съм сама вкъщи... Как ще спя не ми е ясно. Най вероятно ще стоя до три часа... Тоест четири. Да не забравя да сменя часа...

Perfect Day

О, да, перфектен ден. Не че нещо му имаше, нищо кой знае какво, просто бях решила че ще е перфектен и той беше. Станах сутринта с идеята че ще е така. Ходих на даскало, направих си елементарните упражнения без една забележка, единствена от всички останали, после пих кола и после прясно мляко, пях и висях на компютъра... В ИДХК има малко раздвижване, малко, но все пак го има, днес реших да напускам малко теми там, да има, току виж някой се излъгал да напише нещо... Дано някой се сети за тоя форум. Не обичам умиращи неща.

Сега ми е скучно, понеже няма никой наоколо, Ким си легна преди малко и останах тотално сама. Напоследък всички като че ли са забравили за това чудо Интернет. Не съм виждала нито Ал, нито Емо, нито Деян, никого от сто години. С Вампи се засичаме от дъжд на вятър, но нея днес я видях за 15 минути. И това е. А Стефан тая вечер дори не се появи. Кой го знае къде хойка, нали си е вкъщи... :)

А Емо дано не ми се сърди, че не го знам дали не е някакъв обидчив... Оня ден като взимах номинациите той дойде чак накрая и аз вече, понеже само делово приказвам с останалите, и на него му казах нещо тъпо от типа на "нещо си, мамка ти или вече-не-помня-какво", дано не съм го обидила.

И прекарах един час в търсене на една потребителка в Егмонт. Много е тъпо че няма търсене на потребители. Направо не е истина колко мнения и теми прегледах, докато я намеря тая. Ама я намерих. С гугъл, дъ хел.

Толкоз.

Пост след сравнително дълго време

Отдавна не съм писала. Реших че няма смисъл във всеки пост да обяснявам как нищо около мен не се случва.

Тея дни всъщност има раздвижване, въпреки че не се сещам какво точно е ставало... Вчера и днес ходих до Художествената Академия да направя една услуга на Ал, който уж в понеделник трябваше да има нет, а вече е четвъртък и той все още няма... И то четвъртък мина почти... Липсва ми. Днес се чухме около милионп ъти, трябваше да ида да го запиша за един курс в Академията. Ще идва на 25ти и ще се видим, но за малко, че аз заминавам за Варна на 1ви.

Малко ми е кофти, понеже сме във ваканция от 1ви и Стефан иска да си заминава за Ботевград, а ние на 2ри имаме годишнина. И той иска да сме празнували по рано, за да си идем по рано. А аз не обичам да се празнува предварително... Освен това не ми се заминава толкова рано, защото това значи че ще видя Ал веднъж, най много два пъти. Във Варна съм до след Великден, ще си ходим на село и тн и тн. някъде към 11ти, 12ти ще се прибера в София.

За пръв път помня рожденната дата на Албус. Казвал ми я е милион пъти и всеки път се опитвам да я запомня с безкрайно искреното желание наистина да го направя, и винаги я забравям след... Минута и половина. Сега го помня, все още. 12ти. 12ти, за Бога, този път ще го запомня.

Покрай БигСистър всичко е спокойно. Дали сме им интересна мисия и дано да се справят този път. Вчера и номинации взехме, имаме седем номинирани... Да се оправят. Желанието ми да го правя това намалява, с Вампи все така не се засичаме... Поне с Ким нещата вървят нанякъде, тя си се оправя с Комшиите и така.

Това е. Сигурно всъщност не е, ама не ми се мисли. Друг път пак ще пиша, ако имам какво да напиша.

В лапите на абсолютната скука...

Напоследък не е истина как нищо не се случва около мен... Нищо, за което да си заслужава да пиша... Два дни съм сама, защото Стефан остана и вчера в Ботевград, понеже майка му имаше рожден ден, та си повисях на компютъра...

Цял ден вчера пея. Почти ми писна даже... :) Намерих в Дц++ една потребителка с цял тон караоке, дръпнах си 100на песни и пея ли, пея... Няма лошо, по принцип. Само съседите са потърпевши от цялата история, де... Ама какво да правя, пее ми се пък.

И така, кратичък пост. Днес ще излизам с Вампи. Да не забравя да и върна книгата. Отивам да я приготвя.

А дей аут

И пак си спестих даскало тази сутрин. Просто не отидох. Мотахме се у нас до един и половина, после изязохме и пак се мотахме, из Сф. Купихме на Пепи (тва е на Стефан брат му) мп3 и подарък за майка им за РДто й, едно букетче плюшени цветя, мн са хубави. Само че не като моето, моето е голямо. Тези са малки и са много сладки. А днес видях най малките нарциси, които някога съм виждала, мънички като... маргаритки.

Живота ми напоследък е скучен. Нямам нищо за писане тук, нищо за правене, нищо изобщо. О, между другото, направиха ме админ на един изгубен форум, за да трия спамърски акаунти. От онзи ботове дето се регистрират и пускат съобщения "Фрий порн енд чайлд нуди пикс"... И така. Нищо че в тоя форум пишат трима на кръст...

Тя е много ралица, а той е ужасно марин.

Този Албус, все ей такива умотворения му идват в русата глава. Тъй като, по всеобщо съгласие най отвратително простите хора, които познаваме (е, аз Марин не го познавам, но толкова ми е говорено за него че все едно ми е познат от детинство), са Ралица и Марин, решихме, че можем да използваме имената им като синоним на прост. Моля ако има някоя Ралица или Марин наоколо, да не се сърдят. ;)

Не помня откога не съм писала тук и какво последно съм писала, всъщност. Ужас. Всъщност около мен напоследък няма много неща за писане. Нищо, всъщност. Скука и половина, даскало, вкъщи, форуми, БигСис, ей такива неща. БигСис потръгна нанякъде, скоро ще видим накъде. Дадохме им една мисия на децата, да се радват. Лошото е, че в по голямата си част са много ралици вътре и мариновци (Емо да не се сърди, той не е марин)... Написала съм им всичко, да четат. И да спрат да задават идиотски въпроси. Между другото, шегувам се, да не пропищи някой как мога да съм толкова зла. По някое време трябва да започнем и с Комшиите, ама ще ги видим кога. Още няма нищо за обсъждане.

Имам чувството че ми се е случило нещо, което си струва да се спомене, ама съм го забравила... Много е гадно, сигурна съм че имам какво да напиша, ама не се сещам... Не се сещам.

Направих си Гатузовски профил и си го сложих в Бг Мамма. Мнооого сладък Гатузовски профил. Твърде сладък Гатузовски профил. Но няма да си го сложа в Егмонт, защото там първия коментар е "много лошо качество". Да ти го в някое отверстие качеството, нали е Гатузо на него...

И тея дни Емо го няма никакъв. Влиза, казва "здрасти" и изчезва. Искам да говоря с него, шото оная вечер ме притесни а го няма. Мразим.

Айде, стига толкова, Стефан мънка за шума. Гледа мач.

Щастлива съм

Пък.

От два дни не съм писала тук, но нямаше нищо интересно за писане. Днес прекарах целия ден по автобусите. Супер беше. Първо сутринта ходихме до Пикадили за храна, после до Мола за книга, после майка ми се сети да ми каже че трябва да ида до гарата за колет... И така, сега имаме храна в хладилника и във фризера, в който няма никакво място, има храна навсякъде и така нататък.

Не ми се пише в момента, май нямам и какво да напиша. А, да. Официално е, бойкотирам БигСис и това е. Вампи, докато не се научиш да поемаш отговорност, оправяй се сама. Иначе ентусиазма ти е като по учебник. "Брб, телефон" не ми върши работа.

Спомени...

Кой ли живее сега в къщата, в която прекарах толкова много от детството си? Кой...

Винаги съм си мислела, че не съм имала хубаво детство... Когато бях малка ходехме много по често на Преслав, отколкото на село... И повечето ми спомени са от там... Баба ми Живка много често готвеше зеле и винаги мид аваше в чинийка от все още недосвареното зеле малко, със сол... И много обичах... И днес си направих малко такова...

Напоследък се опитвам да си спомня неща от детството ми. Винаги съм съжалявала че помня толкова малко... Всички помнят много, и от най ранна възраст, а мен първите ми спомени са чак от 5-6 годишна възраст... И винаги ужасно съм съжалявала че не помня почти нищо от тези си години... И се опитвам да си спомня. И колкото повече си спомням, толквоа повече се убеждавам, че съм имала хубаво детство... Припомних си толкова неща... Баба ми, която прави крем карамел в едни метални шолички... Кой знае къде са тези шолички сега, сигурно събират прах в някои кашон на Равна Гора... И млякото с ориз, дето правеше, на мама правеше отделно, когато постеше, с вода... Огромната веранда, на която не ни пускаха, въпреки че имаше ограда, но ние използвахме всеки случай да излезем там, през прозореца на кухнята, по диванчето и през прозореца... И лозите на дядо ми и как ядяхме неизмито грозде... И същия този ми дядо ме гони из Преслав, но не помня защо. Бягахме, аз и сестра ми, от него... И се кикотехме когато, бесен побеснял, той минаваше покрай нас без да ни види, понеже се бяхме скрили... Помня на баба ми мушкатата в остъклението, помня и как гледах как вали снега навън... И как пълнех пощенската кутия с камъни... И колко обичах да се катеря по ореха, които растше до на дядо ми дървата за огрев, и като се разпиляваха как ми викаха, сигурно за нещо такова ме е и гонил... като се има предвид че се опита да ме удуши че си играех с една дъждовна вода, сигурно за нещо такова е било... И дюлята над старата външна тоалетна, как се катерехме върху тая тоалетна, а там нямаше къде да се стъпи и можеше съвсем лсно да падна и да си счупя нещо... И как се катерех по телената врата на кокошарника, за да се кача на два метра и половина високата тераса, за която вече споменах, защото не ме пускаха да мина пртез прозореца на кухнята... И как със сестра ми и братовчед ми си имахме наш си цял етаж от голямата къща, който беше ремонтиран и направен да се живее в него, но никой не живееше, и как си харесахме най неоправената стая, дори не беше измазана, защото нямаше да се живее в нея, и си търсехме от тавана и отвсякъде разни боклуци и я "обзавеждахме"... Помня съседите ни, пред нас живееше една възрастна дама, която беше много ниска и ние не сме знаели какво е джудже, та тя много ни се сърдеше и настояваше да и викаме леля, а не баба, и как ме учеха да поздравявам всеки, който мине по улицата, нищо че не познавам тея хора, така било учтиво, и Юнгюсюм, която даваше на баба ми книги да чете и аз още си пазя една, която просто бше пропуснала да върне... И как баба ми четеше Митко палаузов по два пъти на седмица... И мазата помня, на дядо ми мазата, къето имаше един шкаф, където винаги ми оставяха дъвка. Тогава нямаше друго, имаше дъвки. И винаги там ми оставяха дъвки, беше върха на радостта когато намирах дъвка в тоя шкаф... И купищата безполезни боклуци, които намирах толкова интересни че можеш да седя в мазата с часове, ако не ме беще страх от мишките. И чашката ми с рапанчета... Господи колко обичах да си намирам дъвката в тоя шкаф... Това е било толкова отдавна, преди сестра ми навярно, защото имаше дъвка само за мен... И как се пързаляхме по заледената улица помня, имаше толкова сняг... Вече няма сняг... И големия блок, съвсем близо до нашата къща, където под стъпалата си бяхме направили къща, аз и един Коко, помня го този Коко, беше едно дебеличко момченце и приятелството нис е основаваше до голяма степен на това, че правеше каквото му казвам, защото беше по малък от мен... И как ми се караха че дружа с Коко... И как по големите деца ни разваляха къщата под стъпалата... Помня как си играехме до късно на дама и на какво ли още не около тоя блок, и как ни се караха живеещите в него като ходехме отзад, защото имаше нещо като градина, а ние сигурно сме я тъпчели...

Господи колко неща си спомням... Искам пак... Не искам да съм на 20 години, искам пак на Преслав... Господи, мисля че си спомням как ме карат да с екача на задната седалка на колата, за да ме приспят. Само така съм заспивала, с колата... Обиколки... Докато заспя. Помня го това, помня го... Помня го... Колко ли малка съм била.... Съвсем малка...

Все пак, за вчера...

Снощи като се прибрах бях ядосана, затова общо взето не написах нищо за деня. Днес реших, че въпреки всичко, най вече въпреки Стефан, Деян заслужава да му отделя един пост тук. Та, вчера се видяхме за няколко часа и беше изненадващо приятно, не че съм очаквала да ми е неприятно, но просто... Беше хубаво. Единствено ми беше странно, защото не съм свикнала някой да ме гледа през цялото време, кара ме да се чувствам неудобно, просто не ми се е случвало досега. А той буквално не спираше да ме гледа. Оо... Поговорихме си, изпихме по една кола, и така. :)

Иначе, Пламена не дойде вчера и днес пак не дойде, та ходих сама на даскало. Ще я умра. Уж каза че утре ще си заминава за СтЗ, ама си е тръгнала явно оня ден.

Това е засега.

Фасони...

Все по често и по често ми се случва да ми писне от Стефан... Просто не мога да опиша колко ме дразни на моменти. И колко често ми се случва напоследък това... Ето, днес. Преди сто години съм му казала, че Деян си идва в БГ и ще се видим за няколко часа. Днес тръгвам, той първо такива фасони ми разигра за това че тръгвам, че съм се приготвяла, значи да излизам като битник навън, така ли? Ми ако искаш да не излизам кажи, "не излизай", ама да ми разиграваш сцени на ревност заради това, че съм излязла да се видя с приятел... Тва е тъпо. На всичкото отгоре си бяхме говорили че днес ще направя кюфтета, и се връщам аз в осем, а ние в осем вечеряме, ще припадна от глад, понеже на него му се свидят малко пари да ми даде да си купя нещо за ядене, днес не съм яла нищичко, ама нищичко, и той ми сервира "нали кюфтета щяхме да ядем?". И кво да кажа аз? Кюфтетата са във фризера бе, мамка му стара, фризера ли не знаеш къде е, кухнята ли, че не ги извади??? И сега аз размразявам кайми и пържа кюфтета докато той се е разплул на леглото и гледа телевизия. Цял ден, мамка му стара, цял ден от леглото на стола и обратното, как не се сети поне една кайма да извадиш от камерата... Много се дразня, честно. Как не се сети цял ден за това, ми сега аз трябва да го свърша... Всичко аз трябва да свърша... Писна ми. Писна ми! И като му се оплаквам че за мен нищо няма за ядене в къщи, и понеже за него има, има хляб, има един куп салами и кашкавали, той ми вика "ми любовника ти що не ти купи нищо за ядене". Представяте ли си???

Реди, стеди, гоу!

И така, с абсолютна пълна и ненормална обърквация започнахме третия сезон на БигСистър. Някой трябваше да ми напомни да порепетирам малко, и не само на мен, но както и да е, оправихме се. Нямам желание да цитирам списъци с потребители, а няма и смисъл, който иска знае къде да ги намери. Та, снощи беше голям майтап, Вампи обърка всички настройки, които можеше да обърка, няколко пъти, ;), Ал ги оправи, за щастие, всичко сега е наред, но от три Къщи и едни комшии в началото се виждаха само комшиите, в които няма нищо, после комшиите и една празна къща, после само една празна къща, после комшиите и правилната къща, а после само правилната къща, но всички можеха да пишат в нея. Естествено, достатъчно малоумен за да го направи беше само, кой мислите, Ралица, ноо няма значение. По някое време Ал оправии това. После половината участници си имаха аватари а половината не, друга част от тях имаха достъп до ТСН а нямаха до Къщата и тн и тн... Мисля че сега всичко е под контрол... Така мисля, още никой не е писнал...

Стефан е такова голямо бебе... Преди няколко дни си смених надписчето в Скайп. Сега един познат ми каза че онова старото повече го кефи и понеже и мен повече ме кефеше, го върнах. Стефан писна, почна да подскача по леглото и да вика "искам онова щот ме кефи повече". Сега няма да си имам надписче. Пък.

Днес ходих за мартеници. Мартеници съкс, ама много. По пазара дето ходихме беше тъпканица, на едно тесничко тротоарче сто хиляди човека, всички натъпкани за мартеници... Ужас направо...

И клавиатурата ми се ебава, показва ми фонетика ама пише на бдс... Убивам.

Вали сняг! Вали сняг! Вали сняг!

Вали сняг! Вали сняг! Вали сняг! Вали сняг! Вали сняг! Вали сняг!

И закъснявам за даскало!

Вали сняг!

Заглавия съкс

Мда, сутринта бях много ядосана на Стефан. Той си го заслужава. Събуждам се по някое време, човека излязал сутринта, купил си две банички, седи и закусва. Питам го "На мен взе ли ми нещо", той отговаря "Ти не бива да ядеш банички". Хубаво бе, мама му стара, само банички ли продават в тая София? Хем знае, че нямам нищо за ядене вкъщи, знае много, много добре, че няма абсолютно нищо за ядене... Както и да е, не закусвах. Много тъпо беше от негова страна, аз винаги се сещам за него.

Той наистина има проблем. Иска да му е чисто, но иска аз да изчистя, иска да му е сготвено, но иска аз да сготвя, иска всичко, но аз да го направя. И на всичкото отгоре ме пита защо не съм си изпрала блузите, като съм казала че ще пера. Аз вярно, че не се престаравам с домакинстването, ама той нищо не прави. Ежедневието му е пред компютъра, чатещ с разни Пети, разглеждащ спортни новини, гледащ телевизия или четящ книги. И ядящ и спящ. Мда. Нищо не прави. И мърмори, как забравих. И после, защо кипи от енергия и само подскача, или вика нещо, или говори безмислици. Уморява ме... Не може така. И аз искам да ми е чисто и да ми е сготвено, но ако чакам и аз някой друг да ми го свърши, какво ще стане? Пак казвам, не претендирам да съм кой знае каква домакиня. Но днес можеше да предложи да измие няколко чинии, но не го направи. Можеше да почисти малко с мен, да помогне, но аз си изчистих. Както и да е. Така е възпитан, явно.

Иначе - днес си видях оценката на устния изпит по английски - Отличен 6, пък! Не знам още на писмения каква е, но от тази оценка съм щастлива.

Отложихме старта на БигСистър за утре, защото днес трябваше да се конкурираме с Мюзик Айдъл. Утре почваме. Не ми се почва.

О, да, и сега Стефан ми го играе иронично - ядосан. Просто е смешен. Много е смешен. Както и да е.

Без заглавие може ли?

Стефан си дойде и пак се скарахме. Естествено. По БТВ дават Титаник, филм, който аз не желая да гледам. Той обаче е решил, че филма ще се гледа и когато започна, се настани на компютъра да го гледа. Което за мен означаваше три часа взиране в неопределена точка по килима. Не че не го е гледал сто пъти, не че му пречи да стане от компютъра, но ей така, тук му е най удобно, защото можел да се облегне. Леглото ми, което е точно срещу телевизора не е удобно, защото като се облегне на стената му е далеч да гледа. Скарахме се и сега той си гледа тъпия филм. Такива работи с него.

Днес явно няма да се вечеря вкъщи. Тук няма нищо за ядене и без това. Ни-що, ама буквално. Аз сложих да си сваря три картофа, все пак да хапна, почти не съм яла днес. Той явно няма да вечеря. Негова работа...

Между другото, аз вчера не сметнах за нужно да обяснявам, но днес ще го направя. Заради обръщението "тъпо същество" в Егмонт, Майкъл Вон ми махна правото да имам аватар за една седмица. Албус се ядоса, понеже Вон няма никакво право да ми взема аватара за подобно нещо, съгласете се че ако се махаха аватарите на всички потребители, използващи думата "тъпо", човек с аватар в тоя форум нямаше да има. И така, Ал ми върна аватара (обичам те, обичам те), после тъпото Вон пак ми го взе. Само днес - три пъти. Албус още не е идвал, ама като дойде пак ще ми го върне. А Вон си проси нещо, и съм на крачка да преосмисля решението си да не го получава това нещо. Не ми се иска да занимавам Василев с такива глупости, но лапето си го търси. И най гадното е, че от бъркането в профила ми се променят настройките, не влизам скрита, маха ми сигнатурата, ей такива гадости. Сега нямам ранг. И ще убивам.

Безкрайно съм влюбена в Elephant Love Song Medley на Юън МакГрегър и Никол Кидман... Прекрасна е тази песен, днес и вчера слушам само саундтрака на Мулен Руж, и по специално това... Обожавам я.

Отивам да си видя картофите... Гладна съм.

Цял живот ремонт, или... Цял ден?

Съседите или правят ремонт, или особено шумна игра на криеница. Все едно на главата ми местят тея мебели... Много е неприятно. Сега се опитвам да не ги слушам, ама е мноого гадно.

Днес цял ден върша нещо. Ходих на даскало, където учихме как се създава папка, и как се изтрива след това (!!!!!), а после на гости за малко при роднини. Провалих си лунната диета пак, но бяха много настоятелни, и нямаше как да им откажа да хапна. Жената се беше приготвила... Колко пъти казах, че не мога, че съм на диета... Нямаше как просто да не хапна нещо. :( Другия път ще я направя, наистина.

Сега май се опитва да ме боли главата. И ми е скучно. Трябва да попитам нещо Ал или Вампи, обаче и двамата не са наоколо.

Не ми се пише в момента. Мбла.

Невидимо умряло... Нещо...

Видях се с Пламена днес, добре е, жива е, най важното, поразходихме се из София с градския транспорт и се прибрах.

Утре съм на даскало официално. Имам някакъв шантав предмет... Не го знам какъв е. Мързи ме да ставам в осем и половина за него, ама какво да се прави. Ще се ходи. Програмата ми е мн съкава, имам в събота компютри...

Ръцте ми миришат на странно, метално някакво такова. Днес ми прищрака нещо и си изскубах всички косъмчета по краката с пинсетка. Мноого е готино. Сега пръстите ми миришат на пинсетка.

Като стана дума за миризми, в коридора мирише на нещо съвсем категорично умряло. Ама само в коридора, не и в кухнята, нито в банята, само в коридора. Не можах да разбера днес какво беше. Утре ще пробвам да изхвърля боклука. Не бе, бъзик, не е от него, в кухнята не мирише, той е там. И Стефан не откри от какво е.

Като казах Стефан, това момче се побърква. Оня ден нещо дистанционното падна и се удари, спря да работи, после го отворих и проработи. Сега работи когато му скимне, после спира. Или работят половината копчета... Стефан, представете си, на два см от телевизора седи и се мъчи да смени програмата. С въпросното дистанционно. Да ама не. А нали се сещате всички такива неща не работят докато не ги цапнеш. Удря го веднъж, удря два пъти, няма и това е. И седи тука около мен, фърчи насам натам с дистанционното, вика, тръшка, блъска, няма и няма. И накрая спира и съвсем сериозно ми вика 'Ае го пребием тва!"... Ужас. И накрая, очарован от това че е счупил дистанцонното, се успокои и сега ме гледа като двегодишно, размазало ако на чисто новите ми тапети. Мда... Очарователен е.

Ае ще си лягам. Не ми се спи, ама утре в осем и половина някак ми се струва, че няма да съм на същото мнение. Лека нощ.

Крадци. Навсякъде.

След толкова време чакане майка ми най после ми изпрати МП4ката дето си я забравих във Варна. И малко лекарства, че са мн скъпи и 30 лева, това по куриер. БулПост. Кхъ. Получих МП4ката, лекарствата, никакви пари. Взели са ги, мръсните гадове... Нищо не може да се направи, само да кажа - не че някой ще прочете тук - не използвайте БулПост. И така.

Споделих в Бг Мамма че съм се скарала с Ал и че ми е гадно, естествено веднага излязох влюбена в него и тн, сапунки. Вече не се и опитвам да убеждавам някого за приятелството между момче и момиче и ми е все тая. Аз си знам. За протокола - всичко е наред към дадения момент.

И съм гладна, а вечерях вече.

И не знам какво да пиша повече, Стефан гледа мач и мънка че тракам с клавиатурата, затова приключвам. Поне си взех МП4ката.

А, и утре ще се видя с Пламена, най после след толкова време...

Ха!

Не знам какво да си мисля и как да се чувствам. От една страна ми е хубаво, защото се убедих, че не завися от никого. Обичта не те прави зависим, можеш да обичаш много хора и да спреш да ги обичаш. При положение че в дадения случай не съм виновна аз - какво мога да направя? Да се моля? Не, молих се, когато бях виновна. Да искам прошка? Вчера се искаше прошка, днес вече не. Както вече казах, не съм виновна, за да се извинявам.

От друга страна ми е малко гадно, защото за втори път се случва да се скарам с човек, на когото държа, но наистина не съм виновна в случая. За какво да ми е гадно? Мога да си порева, ей така за да избия отрицателната енергия. И какво от това, че някой си не иска да ми е приятел вече? Да се тръшкам по пода? Да легна да умирам?

Хората идват и си заминават, и най близките, и тези, които дори не помним. Никой не знае какво ще стане утре. Да, ще ми липсват някои хубави моменти, но те са минало, и в по голямата си част не виждам как ще се върнат.

Да, любов моя, обичам те, но не мога да се извинявам за неща, за които не съм виновна. Когато "безкрайното" свърши, можеш да ме потърсиш. В случай че пожелая, и аз мога да говоря с теб. Засега не си ми нужен. Надявам се и аз да не съм ти.

За никаква не се мисля. Ти просто нямаш никаква представа колко малко ми е коствало да не се скарам с теб преди това. Грешката е вярна. Хубаво е, когато до такава степен се разбираш с някого, че дори когато той е нервен и ядосан и така нататък, ти не намираш причина да се караш с него. Винаги съм знаела, че аз за теб не съм и една десета от това, което ти си за мен. Никога не бих те попитала "за какъв се мислиш". Щом един нервен изблик от моя страна е достатъчна причина да не пожелаеш да ме виждаш никога повече, така да бъде. Нямам за какво да съжалявам. Ако така е било писано, ако това е трябвало да продължи толкова и да свърши така, браво на него. Лека му пръст.

А за това, че ще си намериш стотина, които да те разбират както аз, не се и съмнявам. Сигурно ще намериш и хиляди, ако пожелаеш. Прав ти път. Не съм ничия носна кърпичка, нито изтривалка.

Ако държанието ми към теб е било прекалено - сливи ли имаше в устата че не ми каза? Не съм го видяла в нито един момент, знаеш много добре и че не е имало нищо такова. Познаваш ме, и знаеш че не съм човек, който да реши ей така, че някой зависи от него. Никой не зависи от мен, освен аз самата. Не искам да си мислиш, че аз завися от теб. Нали ти казах - хубаво ми е, че наистина не съм зависима от никого. Не и от теб, в най лошия случай.

Няма да казвам, че ще те разбера ако решиш да не контактуваш повече с мен, защото не е така. Би било глупаво от твоя страна и го знаеш. Всеки трябва да може да си позволи да избухне понякога, а ти не можеш да оцениш, че ми се случва толкова рядко. Както искаш, любов моя. Както желаеш. Обаче да знаеш, много малко хора ще са там за теб, както бях аз. Намери си хиляда нови приятели, никой няма да ти даде това, което аз ти давах. Не че ти нямаш качествата да си намериш такива приятели, просто хората вече не са такива.

Желая ти най искрено успех, а личния ми живот си остави на мен. Личния си живот споменах само за да ти дам да разбереш, че въпреки моите проблеми винаги гледах да изслушам теб и да помогна на теб, преди да търся помощ за себе си и понякога без това. Не можеш да го отречеш, нали? Ако опиташ - имаш си логове.

Относно БигСис, заради което стана всичко, ядосах се на въпроса ти "Кога започвате". "Кога започвате" не предполага дори частично участие, не предполага никакво участие. Не е ли така?

И ми е кофти, че губя нещо такова, но вече казах - ако така е било писано - така да бъде. Ако размислиш, знаеш къде съм. Знаеш, че можеш да ме потърсиш и в два през нощта, това не се е променило. Аз няма да те търся, не заслужавам отношението ти, ни най малко. Останалото е твое решение.

Филмова вечер

Гледах филм, от онези, които много добре знаеш как ще свършат и все пак се надяваш, че нещо ще се промени и няма да свърши така... Отдавна искам да го гледам, все не се сещам когато имам време, а като се сетя нямам възможност, та трябваше да го дадат по телевизията, за да го видя и аз най после. Прекрасен филм, наистина... Мулен Руж. Невероятен филм. Много харесвам този жанр, много. Освен това, абстрахирайки се от това, че Юън МакГрегър е неописуемо сексапилен, той е един от най добрите актьори в момента, ама от най най добрите... Абсолютно безпристрастно мнение, просто невероятен актьор, страхотно присъствие... Много хубав филм, наистина. Без проблем ми се нарежда сред най любимите...

Иначе цял ден бера душа, спах до два и нещо, после какво ли не правих, четох, че направо ми беше толквоа зле че няма накъде повече, после готвих...

Между другото, скоро спирам да пиша тук. Не е поради липса на желание. А съм влязла тук, а Стефан е започнал да мърмори, че само да съм видела нещо и веднага и аз (Албус има блог от две години???), било простотия, губене на време... Казах му че имам желание и ще пиша докато е така, ама не...

О, Пламена ми писа снощи. Ще се видим като почнем даскало. Била постоянно при баба си, както си и мислех. И така. Сега ще си лягам. Цял ден не ми е добре заради снощи, нямам какво да правя, ще спя.

И още нещо... Много ми е мъчно че за пръв път не съм с нашите днес. Не ми е за пръв път да не съм с тях в подобен ден, почти половин година съм тук вече, ама... Традиция си е, с халвата... И ми е много мъчно, аз дори нямах пари да си купя халва... Както и да е... Сестра ми я е хванала. Браво на нея... Ама е толкова хубаво... Искам и аз...

Бг Мамма среща

Сега се прибирам от среща... Беше забавно, само дето в караокето си поръчах една песен в 10.30 а ми я пуснаха в 1.30... Няма значение. Попяхме малко... Много симпатични хора са това, мамите... Виви ме изуми... Винаги съм я харесвала, мненията и са на място и така нататък, но днес като ме видя само дето не почна да ме прегръща, обясни ми как искала децата й да станат като мен, да са толкова разумни и тн... Била ми голяма фенка... Какво да кажеш на това? Поласках се, естествено, дано да е била искрена. Зарадвах й се. :)

Иначе, преди да тръгна се изкъпах, но сега като се прибрах миришех така на цигари... Не е истина, а кожата ми буквално горчеше от полепналия дим. Изкъпах се, дано съм махнала поне малко миризмата... Сега ще си легна... Жалко че няма нищо за пиене вкъщи, на гърлото ми все едно е полепнало нещо цигарено... Тея хора как изобщо пушат...

И сега като спя с мокра коса утре ще ми се ебе мамата на прическата... Все тая. Хубаво беше.

Помощ! Пазаруване!

Трябва да се лекувам!!! Отидох до магазина за грейпфрут а изхарчих десет лева, които и без това нямам... Вярно е, че два дни ще ям каквото съм си купила, ама мамка му, как бързо заминават тея пари! На човек да не му се дояде нещо, два домата и една краставица са над три лева, мамицата им...

Да кажеш че съм си купила нещо кой знае какво, няколко банана, два портокала, един грейпфрут, два домата, една краставица, едно прясно мляко и три пакетчета какао и една консерва ананас, че снощи прочетох в БГ Мамма че някаква ядяла и мн ми се прияде... И мамка му, десет лева! Ще се побъркам, не бива да държа пари в себе си, изобщо не мога да се ограничавам с харченето, а скоро ще остана без никакви пари, довечера съм на среща на Бг Мамма, отидоха и там 10 лева, само колата в караокето е 2 лева чашката... Ще се побъркам... И нашите са зле с парите, не могат да ми пратят, какво стана тоя месец, тоест, тея няколко дни... Ужасно е... Мразя се с пари в магазин... Искам да си купя нещо за мен, а как да стане, като аз харча всичко за ей такива глупости. Знам че съм на кофти диета, и всичко е мн скъпо, плодовете и зеленчуцит зимата са ужасно, ужасно скъпи, ама... Чак толкова... Десет лева... За два домата... Мамка му.

А, да, и трябва да преодолея пристрастеността си към мляко с какао. Това ще го пия днеси утре, ама все пак... Можеше и без него да мина, три лева и 50 е само то...

ПП. Напредък по въпроса с Пламена - нулев.

Нервна съм

Щом аз мога да ходя по пантофи около някого, защото е нервен, и то в продължение на месеци, защо той да не може да направи същото за мен, поне веднъж? Защо аз да се съобразявам винаги с нечие настроение, а никой да не се съобразява с моето?? Защо трябва все аз да преценявам положението и да гледам да си мълча, за да не стават скандали и така нататък, и защо по дяволите накрая все аз съм лошата или незабележимата или "Коя, аа, тя ли..."?

Ми писна ми. Не мога ли веднъж и аз да съм нервна? Защо ако аз откажа да говоря за нещо, за това трябва да си има специална причина, някой трябва да знае, че да бъде прилежно разпитан, аз не мога да си имам собствени си причини, мои си и напълно тайни, например?

Не ми се говори за БигСистър в момента, написала съм го преди няколко поста, не ми се занимава в момента с това. Не е честно, не е коректно да поемаш отговорност и да не я спазваш, мамка му, нали за това писах и вчера? Защо изобщо започна с това, като си знаел че няма да довършиш? Какво значи "Кога започвате"? Ако не участваш, кой ще го разбере, аз, нали? Само аз? Ми нямам желание, убийте ме с камъни. И аз мога да си имам проблеми, и аз си имам личен живот, при това личен живот в не особен разцвет и не ме блазни идеята да прекарам следващите два месеца и половина в непрекъснати караници с половинката, понеже двама вършим работата на трима, щото някой си е изнервен и и на него не му се занимава. Няма да стане. Ще започнем когато сме готови, сега не сме. И смея да твърдя, не е заради мен.

И ако тъпата свиня Карчева посмее още едно нещо да ми каже на "въпреки" в тоя форум, наистина ще стана отвратителна. Ще ми държи тя сметка дали съм негативна, дали съм повитивна. Каквато си искам такава ще съм. И на мен не ми е приятна свинеподобната и мутра на аватарите и с гадните и чалгарски вежди и противната и физиономия, ама я гледам, няма как, нали? Мамата и проста, клюкарска, на мен ще ми обяснява каква съм и ква не съм. Тъпа свиня.

И да, аз съм виновна за всичко тая вечер. Ако искаш, Ал, сърди ми се и се скарай с мен. И без това напоследък почти само това правиш с всички. Да видим кой ще те разбере както аз те разбирам, и кой ще ти слуша безкрайните оплаквания. Писна ми да се държа с теб все едно си порцеланова кукла, понеже си изнервен, да ти разбирам и кризите и всичкото, а отсреща да не получа нищо. И аз имам право да съм нервна. Оцени, че е веднъж на няколко месеца, ако обичаш.

И пука ми ако някой е обиден от тоя пост.

Разходка с лодка

И без това въздуха в София е с долу горе течна консистенция от мръсотия...

Аз съм човек, на когото може да се разчита. Когато поема някакъв ангажимент, го изпълнявам каквото и да ми струва, щом съм го поела, значи мога да го изпълня и го правя. Не обичам съответно да поемат ангажимент към мен и да не го изпълняват, ноо както и да е. Нормално е когато си имаш работа с такива хора. Почаках на НДК половин час, после си заминах.

Разхождаше ми се. Стефан ми отказа, Вампи е свободна смао с предварителна уговорка, а раздвижване по въпроса "Пламена" няма. Трябва да я намеря тая жена. Загубих я. Физиономията й забравих. :)

Та след като чаках половин час тръгнах да се прибирам и почти до спирката реших, че не ми се прибира. Разходих се, отидох до Хеликон да я разгледам, между другото, Вампи, книгата дето толкова пискаше за нея оня ден си я имаше. Купих си и аз една (Агата Кристи), помотах се и се прибрах. Искам да си купя нещо, така искам нещо ново... Ама няма пари, не е ли ужасно?

В събота вечерта май ще ходя на среща на БГ Мамма... Не ми се ходи сама, но Стефан не иска, а Пламена е заета. Вампи не я виждам как ще я пуснат на среща до три сутринта. :Р Първия път беше весело, сигурно и сега ще е. Най вероятно ще ида.

Какво друго... По някое време съм заспала, докато четях една скучна книга. Спала съм до осем, което е ужасно, защото в осем обикновено вечеряме. А напоследък не ми се яде, така че си направих едни яйца, ама от тях хапнах две хапки...

Между другото, Стефан напоследък е хиперактивен, непрекъснато подскача наоколо, непрекъснато ми говори нещо, а аз като седна някъде мразя някой да се мота насам натам и да ми говори безмислици (гуля буля, бабууун), и това ме изнервя и изтощава. Както и да е. Не мога да му вляза в ритъма просто...

Ето, пети пост! Не ми се проверява за грешки...

Четвърти, рекорден!

Минах критичния трети пост. Тоест, още не съм, обаче ако някой чете това, тогава ще съм.

Днес беше един пълноценен ден. Успях да проваля настроението си, настроението на Стефан, изненадата му за Свети Валентин, успях да го накарам на ми се развика и заради мен се скарахме кофти, успях да си докажа че съм глупава и това само преди обяд! Направо поставям рекорди днес... Та така, Стефан ми беше подготвил изненада за подарък, няколко логически задачки, които трябваше да реша за да стигна до същинския подарък, аз запецнах много сериозно на втората задачка и се ядосах че съм твърде глупава за да го разбера, той се разсърди че не му оценявам подаръка и така нататък. Накрая стигнах до него де, един Линдт червен, мноого хубав шоколад и един комплект бельо, сутиен и прашки, мноого хубаво бельо. ;)

После цял ден нищо не съм правила. Утре не бива да забравям че трябва да съм на НДК в два часа... И... Абе загубих Пламена някъде по трасето...

Нямам нищо интересно за казване...

Винаги съм си мислела, че съм положителен човек, но всички около мен ми казват точно обратното. Просто защото не споделям положителните си емоции, впечатления или мнения... По лесно е да споделиш негативните неща... А и те са по малко... Абе не знам, аз продължавам да си мисля че съм положително настроен към околния свят човек. Който каквото иска да си мисли. Хората по принцип гледат да споделят повече кофти неща. Това не е хубаво.

Ох, смятам да се наспя тази нощ...

На лов за некролози

Какъв дълъг ден... Направо не е истина...

Стана съм в седем. Ходих на изпит. В осем естествено бях там, а изпита започваше в девет. Започна в девет и половина. Честно казано съм доволна от себе си, преди мен имаше само едно момиче и едно момче, и определено мисля че се представих по добре от тях. Момичето особено беше много зле, повтаряше едни и същи неща и правеше елементарни грешки, питаше за думи като "admire"... С нея говориха много дълго, Стефан каза че е било защото не са знаели какво да и пишат. Момчето беше по добре, но доколкото разбрах е роден в англоговоряща страна, въпреки че е живял три месеца там, три месеца тук и така шест години. Баща му имал някакъв бизнес. Мисля че се справих по добре и от двамата. Както и да е. След това се прибрах у нас и в 12 излязох да се видя с Вампи. Тук е момента да спомена колко мразя градския транспорт. И мразя да ми сядат на мястото в автобуса. Тъй като се качвам от първа спирка и си имам любимо място в автобуса. Мразя когато някой седне на него, честно. Тъпо е и е каприз, но МРАЗЯ!

После се видяхме с Вампи, беше много готино. Отдавна не съм си прекарвала толкова добре. Ходихме по книжарници и после до тях да се обади на майка си, после до Борисовата градина и после пак до тях, после до БНТ да вземем пари от майка й на Вампи за някаква книга (която книга скрихме в книжарницата под един рафт и затрупахме с други книги за да не я вземе някой), а после пак до книжарницата, която е на майната си, после до НДК... И забелязах, че целия център е облепен с "некролози" - реклами на новия сезон на ЛОСТ, и тръгнахме на лов обаче имаше само на Джак, та останах с няколко на Джак и един на Саид. И съм безкрайно уморена. Междувременно пътьом купих и подарък на Стефан.

И през цялото време валя. :)

Ужасна нощ, ужасен ден...

Плановете ми за деня пропадат, смятах да ходя за подарък но след вчерашното прелестно време сега вали та се къса и не ми се излиза. Утре след изпита ще ида. Мразя да отлагам нещата за последния момент.

Относно изпита - да не мислите че съм се подготвяла? Ще отида там и ще мълча като риба, защото няма да знам какво да кажа. А те хората не е като да не са ми дали теми да се подготвя... Нямам желание просто. Не ми се ходи даже, ако можеше да не ходя бих била много щастлива.

Нощта беше ужасна. Сравнително рано заспах и по едно време се събудих от най неистовия ужас, който някога съм преживявала. Нямам представа защо, но още малко и щях да получа инфаркт. Сърцето ми биеше до пръсване и дишах все едно ме е гонило стадо диви животни. Не помня дали съм чула нещо в съня си или съм сънувала, а искам да си спомня. Станах и светнах, но в продължение на около половин час не можах да се оправя и реших че няма да заспя. Треперех като лист, честно... Нямам никаква представа защо. Пуснах си телевизора и по някое време съм заспала, много ми се спеше но не можех да заспя от страх. Ужас... И поне да беше по късно, ми то три през нощта. Към четири съм заспала, към пет се събудих, пак погледах малко телевизия и към шест реших, че няма от какво да ме е страх (не че не ме беше) и изгасих и спах до десет. Друг път пак така ме е страх, страхлива съм, какво да направя, но това беше някакъв искрен ужас и нямам никаква представа какво го е причинило... Друг път си лягам и ме е страх докато заспя... Трябва да спра да съм толкова страхлива. Мразя да оставам сама в огромния апартамент. Не че евентуален крадец би могъл да вземе нещо, тук няма нищо, ама... Както и да е, мина.

Ядосвам се с една песен. Вчера една форумка ми я прати, обаче не е мп3 ами друг формат, и ако кликна два пъти на нея тръгва без проблем, но на един бъгав УинАмп, а ако я сложа с другите както всички песни на нормалния ми УинАмп, не тръгва. Бахти тъпото е...

Скоро трябва да започваме с БигСистър, а някак не ми се започва. Липсва ми ентусиазма малко... Как може всичко да е едновременно толкова по добро и толкова по неориентирано? Всичко е измислено, всичко е перфектно и все пак... Хората не научават разни неща ей така от самосебе си, нали? Неща, които се стремя да запазя в тайна?? Абе не ми е ясно, както и да е. Все някога ще започнем. Сега си имам други тревоги.

Вчера нещо ме потресе. Не мога да си представя - майката на една позната се жени за друг мъж и той не харесва името на познатата ми и сестра й, и иска да се сменят. И малоумно влюбената майка хвърчи да ги сменя. Оказа се, че е малко по трудно отколкото изглежда майката си е представяла, но просто ме потресе това... За какви родители си говорим? Ами ако утре не му хареса пола на децата??? Ами ако след една година вече не са заедно(както се надявам)?

И точно днес ли трябваше да завали? Два дни ли не можа да изчака!

Щом всички си имат, защо аз да си нямам?

Доколкото се познавам, точно три поста ще ми изчерпят (кх) ентусиазма. Не помня да съм писала дневник по дълго от три дни, всъщност. Ще се видя колко ще издържа този път.

Какво се пише в първи пост, по дяволите? Няма и 12 наобяд, за да се е случило кой знае какво днес... Освен че Стефан замина рано рано за Ботевград... Купил ми е нещо много обемисто за Свети Валентин а аз нямам ни най малка представа какво да му взема. След последния му подарък за Св. Валентин, който представляваше две мънички сувенирчета, предполагах че и тази година ще е нещо подобно... Оставила съм си 20 лева за подарък, надявам се да стигнат...

Я, Албус. Не го бях виждала от няколко дни. Я, ядосан Албус. Ама го разбирам де. Ноксис си позволява много откакто е Модератор. Аз самата навивах Василев да го направи мод, но съм повече от разочарована. Излишна показност, излишно парадиране с права. Същото се отнася за Вон. Не е нужно когато заключваш дадена тема задължително да пишеш пост, особено ако нещо в темата подсказва за какво е заключена. Примерно последния пост е с линк към същата такава тема, ти да цитираш и да викаш "именно". Тъпо е.

Днес навсякъде е особено скучно. В Бг-Мамма пишат само в некви теми от типа на Спамърската, дето не влизам даже... Нищо интересно, наистина. Пламена не ми отговаря на телефона, Вампиресса също. Ще убивам. Скучно ми е. Егмонта даже няма да го споменавам. И музика не ми се слуша даже. Побърквам се сама вкъщи... Излиза ми се, а няма с кого.

И умирам от жега.

Айде, стига толкова. Няма нищо интересно за писане. Пфу...