Реди, стеди, гоу!

И така, с абсолютна пълна и ненормална обърквация започнахме третия сезон на БигСистър. Някой трябваше да ми напомни да порепетирам малко, и не само на мен, но както и да е, оправихме се. Нямам желание да цитирам списъци с потребители, а няма и смисъл, който иска знае къде да ги намери. Та, снощи беше голям майтап, Вампи обърка всички настройки, които можеше да обърка, няколко пъти, ;), Ал ги оправи, за щастие, всичко сега е наред, но от три Къщи и едни комшии в началото се виждаха само комшиите, в които няма нищо, после комшиите и една празна къща, после само една празна къща, после комшиите и правилната къща, а после само правилната къща, но всички можеха да пишат в нея. Естествено, достатъчно малоумен за да го направи беше само, кой мислите, Ралица, ноо няма значение. По някое време Ал оправии това. После половината участници си имаха аватари а половината не, друга част от тях имаха достъп до ТСН а нямаха до Къщата и тн и тн... Мисля че сега всичко е под контрол... Така мисля, още никой не е писнал...

Стефан е такова голямо бебе... Преди няколко дни си смених надписчето в Скайп. Сега един познат ми каза че онова старото повече го кефи и понеже и мен повече ме кефеше, го върнах. Стефан писна, почна да подскача по леглото и да вика "искам онова щот ме кефи повече". Сега няма да си имам надписче. Пък.

Днес ходих за мартеници. Мартеници съкс, ама много. По пазара дето ходихме беше тъпканица, на едно тесничко тротоарче сто хиляди човека, всички натъпкани за мартеници... Ужас направо...

И клавиатурата ми се ебава, показва ми фонетика ама пише на бдс... Убивам.

Вали сняг! Вали сняг! Вали сняг!

Вали сняг! Вали сняг! Вали сняг! Вали сняг! Вали сняг! Вали сняг!

И закъснявам за даскало!

Вали сняг!

Заглавия съкс

Мда, сутринта бях много ядосана на Стефан. Той си го заслужава. Събуждам се по някое време, човека излязал сутринта, купил си две банички, седи и закусва. Питам го "На мен взе ли ми нещо", той отговаря "Ти не бива да ядеш банички". Хубаво бе, мама му стара, само банички ли продават в тая София? Хем знае, че нямам нищо за ядене вкъщи, знае много, много добре, че няма абсолютно нищо за ядене... Както и да е, не закусвах. Много тъпо беше от негова страна, аз винаги се сещам за него.

Той наистина има проблем. Иска да му е чисто, но иска аз да изчистя, иска да му е сготвено, но иска аз да сготвя, иска всичко, но аз да го направя. И на всичкото отгоре ме пита защо не съм си изпрала блузите, като съм казала че ще пера. Аз вярно, че не се престаравам с домакинстването, ама той нищо не прави. Ежедневието му е пред компютъра, чатещ с разни Пети, разглеждащ спортни новини, гледащ телевизия или четящ книги. И ядящ и спящ. Мда. Нищо не прави. И мърмори, как забравих. И после, защо кипи от енергия и само подскача, или вика нещо, или говори безмислици. Уморява ме... Не може така. И аз искам да ми е чисто и да ми е сготвено, но ако чакам и аз някой друг да ми го свърши, какво ще стане? Пак казвам, не претендирам да съм кой знае каква домакиня. Но днес можеше да предложи да измие няколко чинии, но не го направи. Можеше да почисти малко с мен, да помогне, но аз си изчистих. Както и да е. Така е възпитан, явно.

Иначе - днес си видях оценката на устния изпит по английски - Отличен 6, пък! Не знам още на писмения каква е, но от тази оценка съм щастлива.

Отложихме старта на БигСистър за утре, защото днес трябваше да се конкурираме с Мюзик Айдъл. Утре почваме. Не ми се почва.

О, да, и сега Стефан ми го играе иронично - ядосан. Просто е смешен. Много е смешен. Както и да е.

Без заглавие може ли?

Стефан си дойде и пак се скарахме. Естествено. По БТВ дават Титаник, филм, който аз не желая да гледам. Той обаче е решил, че филма ще се гледа и когато започна, се настани на компютъра да го гледа. Което за мен означаваше три часа взиране в неопределена точка по килима. Не че не го е гледал сто пъти, не че му пречи да стане от компютъра, но ей така, тук му е най удобно, защото можел да се облегне. Леглото ми, което е точно срещу телевизора не е удобно, защото като се облегне на стената му е далеч да гледа. Скарахме се и сега той си гледа тъпия филм. Такива работи с него.

Днес явно няма да се вечеря вкъщи. Тук няма нищо за ядене и без това. Ни-що, ама буквално. Аз сложих да си сваря три картофа, все пак да хапна, почти не съм яла днес. Той явно няма да вечеря. Негова работа...

Между другото, аз вчера не сметнах за нужно да обяснявам, но днес ще го направя. Заради обръщението "тъпо същество" в Егмонт, Майкъл Вон ми махна правото да имам аватар за една седмица. Албус се ядоса, понеже Вон няма никакво право да ми взема аватара за подобно нещо, съгласете се че ако се махаха аватарите на всички потребители, използващи думата "тъпо", човек с аватар в тоя форум нямаше да има. И така, Ал ми върна аватара (обичам те, обичам те), после тъпото Вон пак ми го взе. Само днес - три пъти. Албус още не е идвал, ама като дойде пак ще ми го върне. А Вон си проси нещо, и съм на крачка да преосмисля решението си да не го получава това нещо. Не ми се иска да занимавам Василев с такива глупости, но лапето си го търси. И най гадното е, че от бъркането в профила ми се променят настройките, не влизам скрита, маха ми сигнатурата, ей такива гадости. Сега нямам ранг. И ще убивам.

Безкрайно съм влюбена в Elephant Love Song Medley на Юън МакГрегър и Никол Кидман... Прекрасна е тази песен, днес и вчера слушам само саундтрака на Мулен Руж, и по специално това... Обожавам я.

Отивам да си видя картофите... Гладна съм.

Цял живот ремонт, или... Цял ден?

Съседите или правят ремонт, или особено шумна игра на криеница. Все едно на главата ми местят тея мебели... Много е неприятно. Сега се опитвам да не ги слушам, ама е мноого гадно.

Днес цял ден върша нещо. Ходих на даскало, където учихме как се създава папка, и как се изтрива след това (!!!!!), а после на гости за малко при роднини. Провалих си лунната диета пак, но бяха много настоятелни, и нямаше как да им откажа да хапна. Жената се беше приготвила... Колко пъти казах, че не мога, че съм на диета... Нямаше как просто да не хапна нещо. :( Другия път ще я направя, наистина.

Сега май се опитва да ме боли главата. И ми е скучно. Трябва да попитам нещо Ал или Вампи, обаче и двамата не са наоколо.

Не ми се пише в момента. Мбла.

Невидимо умряло... Нещо...

Видях се с Пламена днес, добре е, жива е, най важното, поразходихме се из София с градския транспорт и се прибрах.

Утре съм на даскало официално. Имам някакъв шантав предмет... Не го знам какъв е. Мързи ме да ставам в осем и половина за него, ама какво да се прави. Ще се ходи. Програмата ми е мн съкава, имам в събота компютри...

Ръцте ми миришат на странно, метално някакво такова. Днес ми прищрака нещо и си изскубах всички косъмчета по краката с пинсетка. Мноого е готино. Сега пръстите ми миришат на пинсетка.

Като стана дума за миризми, в коридора мирише на нещо съвсем категорично умряло. Ама само в коридора, не и в кухнята, нито в банята, само в коридора. Не можах да разбера днес какво беше. Утре ще пробвам да изхвърля боклука. Не бе, бъзик, не е от него, в кухнята не мирише, той е там. И Стефан не откри от какво е.

Като казах Стефан, това момче се побърква. Оня ден нещо дистанционното падна и се удари, спря да работи, после го отворих и проработи. Сега работи когато му скимне, после спира. Или работят половината копчета... Стефан, представете си, на два см от телевизора седи и се мъчи да смени програмата. С въпросното дистанционно. Да ама не. А нали се сещате всички такива неща не работят докато не ги цапнеш. Удря го веднъж, удря два пъти, няма и това е. И седи тука около мен, фърчи насам натам с дистанционното, вика, тръшка, блъска, няма и няма. И накрая спира и съвсем сериозно ми вика 'Ае го пребием тва!"... Ужас. И накрая, очарован от това че е счупил дистанцонното, се успокои и сега ме гледа като двегодишно, размазало ако на чисто новите ми тапети. Мда... Очарователен е.

Ае ще си лягам. Не ми се спи, ама утре в осем и половина някак ми се струва, че няма да съм на същото мнение. Лека нощ.

Крадци. Навсякъде.

След толкова време чакане майка ми най после ми изпрати МП4ката дето си я забравих във Варна. И малко лекарства, че са мн скъпи и 30 лева, това по куриер. БулПост. Кхъ. Получих МП4ката, лекарствата, никакви пари. Взели са ги, мръсните гадове... Нищо не може да се направи, само да кажа - не че някой ще прочете тук - не използвайте БулПост. И така.

Споделих в Бг Мамма че съм се скарала с Ал и че ми е гадно, естествено веднага излязох влюбена в него и тн, сапунки. Вече не се и опитвам да убеждавам някого за приятелството между момче и момиче и ми е все тая. Аз си знам. За протокола - всичко е наред към дадения момент.

И съм гладна, а вечерях вече.

И не знам какво да пиша повече, Стефан гледа мач и мънка че тракам с клавиатурата, затова приключвам. Поне си взех МП4ката.

А, и утре ще се видя с Пламена, най после след толкова време...

Ха!

Не знам какво да си мисля и как да се чувствам. От една страна ми е хубаво, защото се убедих, че не завися от никого. Обичта не те прави зависим, можеш да обичаш много хора и да спреш да ги обичаш. При положение че в дадения случай не съм виновна аз - какво мога да направя? Да се моля? Не, молих се, когато бях виновна. Да искам прошка? Вчера се искаше прошка, днес вече не. Както вече казах, не съм виновна, за да се извинявам.

От друга страна ми е малко гадно, защото за втори път се случва да се скарам с човек, на когото държа, но наистина не съм виновна в случая. За какво да ми е гадно? Мога да си порева, ей така за да избия отрицателната енергия. И какво от това, че някой си не иска да ми е приятел вече? Да се тръшкам по пода? Да легна да умирам?

Хората идват и си заминават, и най близките, и тези, които дори не помним. Никой не знае какво ще стане утре. Да, ще ми липсват някои хубави моменти, но те са минало, и в по голямата си част не виждам как ще се върнат.

Да, любов моя, обичам те, но не мога да се извинявам за неща, за които не съм виновна. Когато "безкрайното" свърши, можеш да ме потърсиш. В случай че пожелая, и аз мога да говоря с теб. Засега не си ми нужен. Надявам се и аз да не съм ти.

За никаква не се мисля. Ти просто нямаш никаква представа колко малко ми е коствало да не се скарам с теб преди това. Грешката е вярна. Хубаво е, когато до такава степен се разбираш с някого, че дори когато той е нервен и ядосан и така нататък, ти не намираш причина да се караш с него. Винаги съм знаела, че аз за теб не съм и една десета от това, което ти си за мен. Никога не бих те попитала "за какъв се мислиш". Щом един нервен изблик от моя страна е достатъчна причина да не пожелаеш да ме виждаш никога повече, така да бъде. Нямам за какво да съжалявам. Ако така е било писано, ако това е трябвало да продължи толкова и да свърши така, браво на него. Лека му пръст.

А за това, че ще си намериш стотина, които да те разбират както аз, не се и съмнявам. Сигурно ще намериш и хиляди, ако пожелаеш. Прав ти път. Не съм ничия носна кърпичка, нито изтривалка.

Ако държанието ми към теб е било прекалено - сливи ли имаше в устата че не ми каза? Не съм го видяла в нито един момент, знаеш много добре и че не е имало нищо такова. Познаваш ме, и знаеш че не съм човек, който да реши ей така, че някой зависи от него. Никой не зависи от мен, освен аз самата. Не искам да си мислиш, че аз завися от теб. Нали ти казах - хубаво ми е, че наистина не съм зависима от никого. Не и от теб, в най лошия случай.

Няма да казвам, че ще те разбера ако решиш да не контактуваш повече с мен, защото не е така. Би било глупаво от твоя страна и го знаеш. Всеки трябва да може да си позволи да избухне понякога, а ти не можеш да оцениш, че ми се случва толкова рядко. Както искаш, любов моя. Както желаеш. Обаче да знаеш, много малко хора ще са там за теб, както бях аз. Намери си хиляда нови приятели, никой няма да ти даде това, което аз ти давах. Не че ти нямаш качествата да си намериш такива приятели, просто хората вече не са такива.

Желая ти най искрено успех, а личния ми живот си остави на мен. Личния си живот споменах само за да ти дам да разбереш, че въпреки моите проблеми винаги гледах да изслушам теб и да помогна на теб, преди да търся помощ за себе си и понякога без това. Не можеш да го отречеш, нали? Ако опиташ - имаш си логове.

Относно БигСис, заради което стана всичко, ядосах се на въпроса ти "Кога започвате". "Кога започвате" не предполага дори частично участие, не предполага никакво участие. Не е ли така?

И ми е кофти, че губя нещо такова, но вече казах - ако така е било писано - така да бъде. Ако размислиш, знаеш къде съм. Знаеш, че можеш да ме потърсиш и в два през нощта, това не се е променило. Аз няма да те търся, не заслужавам отношението ти, ни най малко. Останалото е твое решение.

Филмова вечер

Гледах филм, от онези, които много добре знаеш как ще свършат и все пак се надяваш, че нещо ще се промени и няма да свърши така... Отдавна искам да го гледам, все не се сещам когато имам време, а като се сетя нямам възможност, та трябваше да го дадат по телевизията, за да го видя и аз най после. Прекрасен филм, наистина... Мулен Руж. Невероятен филм. Много харесвам този жанр, много. Освен това, абстрахирайки се от това, че Юън МакГрегър е неописуемо сексапилен, той е един от най добрите актьори в момента, ама от най най добрите... Абсолютно безпристрастно мнение, просто невероятен актьор, страхотно присъствие... Много хубав филм, наистина. Без проблем ми се нарежда сред най любимите...

Иначе цял ден бера душа, спах до два и нещо, после какво ли не правих, четох, че направо ми беше толквоа зле че няма накъде повече, после готвих...

Между другото, скоро спирам да пиша тук. Не е поради липса на желание. А съм влязла тук, а Стефан е започнал да мърмори, че само да съм видела нещо и веднага и аз (Албус има блог от две години???), било простотия, губене на време... Казах му че имам желание и ще пиша докато е така, ама не...

О, Пламена ми писа снощи. Ще се видим като почнем даскало. Била постоянно при баба си, както си и мислех. И така. Сега ще си лягам. Цял ден не ми е добре заради снощи, нямам какво да правя, ще спя.

И още нещо... Много ми е мъчно че за пръв път не съм с нашите днес. Не ми е за пръв път да не съм с тях в подобен ден, почти половин година съм тук вече, ама... Традиция си е, с халвата... И ми е много мъчно, аз дори нямах пари да си купя халва... Както и да е... Сестра ми я е хванала. Браво на нея... Ама е толкова хубаво... Искам и аз...

Бг Мамма среща

Сега се прибирам от среща... Беше забавно, само дето в караокето си поръчах една песен в 10.30 а ми я пуснаха в 1.30... Няма значение. Попяхме малко... Много симпатични хора са това, мамите... Виви ме изуми... Винаги съм я харесвала, мненията и са на място и така нататък, но днес като ме видя само дето не почна да ме прегръща, обясни ми как искала децата й да станат като мен, да са толкова разумни и тн... Била ми голяма фенка... Какво да кажеш на това? Поласках се, естествено, дано да е била искрена. Зарадвах й се. :)

Иначе, преди да тръгна се изкъпах, но сега като се прибрах миришех така на цигари... Не е истина, а кожата ми буквално горчеше от полепналия дим. Изкъпах се, дано съм махнала поне малко миризмата... Сега ще си легна... Жалко че няма нищо за пиене вкъщи, на гърлото ми все едно е полепнало нещо цигарено... Тея хора как изобщо пушат...

И сега като спя с мокра коса утре ще ми се ебе мамата на прическата... Все тая. Хубаво беше.

Помощ! Пазаруване!

Трябва да се лекувам!!! Отидох до магазина за грейпфрут а изхарчих десет лева, които и без това нямам... Вярно е, че два дни ще ям каквото съм си купила, ама мамка му, как бързо заминават тея пари! На човек да не му се дояде нещо, два домата и една краставица са над три лева, мамицата им...

Да кажеш че съм си купила нещо кой знае какво, няколко банана, два портокала, един грейпфрут, два домата, една краставица, едно прясно мляко и три пакетчета какао и една консерва ананас, че снощи прочетох в БГ Мамма че някаква ядяла и мн ми се прияде... И мамка му, десет лева! Ще се побъркам, не бива да държа пари в себе си, изобщо не мога да се ограничавам с харченето, а скоро ще остана без никакви пари, довечера съм на среща на Бг Мамма, отидоха и там 10 лева, само колата в караокето е 2 лева чашката... Ще се побъркам... И нашите са зле с парите, не могат да ми пратят, какво стана тоя месец, тоест, тея няколко дни... Ужасно е... Мразя се с пари в магазин... Искам да си купя нещо за мен, а как да стане, като аз харча всичко за ей такива глупости. Знам че съм на кофти диета, и всичко е мн скъпо, плодовете и зеленчуцит зимата са ужасно, ужасно скъпи, ама... Чак толкова... Десет лева... За два домата... Мамка му.

А, да, и трябва да преодолея пристрастеността си към мляко с какао. Това ще го пия днеси утре, ама все пак... Можеше и без него да мина, три лева и 50 е само то...

ПП. Напредък по въпроса с Пламена - нулев.

Нервна съм

Щом аз мога да ходя по пантофи около някого, защото е нервен, и то в продължение на месеци, защо той да не може да направи същото за мен, поне веднъж? Защо аз да се съобразявам винаги с нечие настроение, а никой да не се съобразява с моето?? Защо трябва все аз да преценявам положението и да гледам да си мълча, за да не стават скандали и така нататък, и защо по дяволите накрая все аз съм лошата или незабележимата или "Коя, аа, тя ли..."?

Ми писна ми. Не мога ли веднъж и аз да съм нервна? Защо ако аз откажа да говоря за нещо, за това трябва да си има специална причина, някой трябва да знае, че да бъде прилежно разпитан, аз не мога да си имам собствени си причини, мои си и напълно тайни, например?

Не ми се говори за БигСистър в момента, написала съм го преди няколко поста, не ми се занимава в момента с това. Не е честно, не е коректно да поемаш отговорност и да не я спазваш, мамка му, нали за това писах и вчера? Защо изобщо започна с това, като си знаел че няма да довършиш? Какво значи "Кога започвате"? Ако не участваш, кой ще го разбере, аз, нали? Само аз? Ми нямам желание, убийте ме с камъни. И аз мога да си имам проблеми, и аз си имам личен живот, при това личен живот в не особен разцвет и не ме блазни идеята да прекарам следващите два месеца и половина в непрекъснати караници с половинката, понеже двама вършим работата на трима, щото някой си е изнервен и и на него не му се занимава. Няма да стане. Ще започнем когато сме готови, сега не сме. И смея да твърдя, не е заради мен.

И ако тъпата свиня Карчева посмее още едно нещо да ми каже на "въпреки" в тоя форум, наистина ще стана отвратителна. Ще ми държи тя сметка дали съм негативна, дали съм повитивна. Каквато си искам такава ще съм. И на мен не ми е приятна свинеподобната и мутра на аватарите и с гадните и чалгарски вежди и противната и физиономия, ама я гледам, няма как, нали? Мамата и проста, клюкарска, на мен ще ми обяснява каква съм и ква не съм. Тъпа свиня.

И да, аз съм виновна за всичко тая вечер. Ако искаш, Ал, сърди ми се и се скарай с мен. И без това напоследък почти само това правиш с всички. Да видим кой ще те разбере както аз те разбирам, и кой ще ти слуша безкрайните оплаквания. Писна ми да се държа с теб все едно си порцеланова кукла, понеже си изнервен, да ти разбирам и кризите и всичкото, а отсреща да не получа нищо. И аз имам право да съм нервна. Оцени, че е веднъж на няколко месеца, ако обичаш.

И пука ми ако някой е обиден от тоя пост.

Разходка с лодка

И без това въздуха в София е с долу горе течна консистенция от мръсотия...

Аз съм човек, на когото може да се разчита. Когато поема някакъв ангажимент, го изпълнявам каквото и да ми струва, щом съм го поела, значи мога да го изпълня и го правя. Не обичам съответно да поемат ангажимент към мен и да не го изпълняват, ноо както и да е. Нормално е когато си имаш работа с такива хора. Почаках на НДК половин час, после си заминах.

Разхождаше ми се. Стефан ми отказа, Вампи е свободна смао с предварителна уговорка, а раздвижване по въпроса "Пламена" няма. Трябва да я намеря тая жена. Загубих я. Физиономията й забравих. :)

Та след като чаках половин час тръгнах да се прибирам и почти до спирката реших, че не ми се прибира. Разходих се, отидох до Хеликон да я разгледам, между другото, Вампи, книгата дето толкова пискаше за нея оня ден си я имаше. Купих си и аз една (Агата Кристи), помотах се и се прибрах. Искам да си купя нещо, така искам нещо ново... Ама няма пари, не е ли ужасно?

В събота вечерта май ще ходя на среща на БГ Мамма... Не ми се ходи сама, но Стефан не иска, а Пламена е заета. Вампи не я виждам как ще я пуснат на среща до три сутринта. :Р Първия път беше весело, сигурно и сега ще е. Най вероятно ще ида.

Какво друго... По някое време съм заспала, докато четях една скучна книга. Спала съм до осем, което е ужасно, защото в осем обикновено вечеряме. А напоследък не ми се яде, така че си направих едни яйца, ама от тях хапнах две хапки...

Между другото, Стефан напоследък е хиперактивен, непрекъснато подскача наоколо, непрекъснато ми говори нещо, а аз като седна някъде мразя някой да се мота насам натам и да ми говори безмислици (гуля буля, бабууун), и това ме изнервя и изтощава. Както и да е. Не мога да му вляза в ритъма просто...

Ето, пети пост! Не ми се проверява за грешки...

Четвърти, рекорден!

Минах критичния трети пост. Тоест, още не съм, обаче ако някой чете това, тогава ще съм.

Днес беше един пълноценен ден. Успях да проваля настроението си, настроението на Стефан, изненадата му за Свети Валентин, успях да го накарам на ми се развика и заради мен се скарахме кофти, успях да си докажа че съм глупава и това само преди обяд! Направо поставям рекорди днес... Та така, Стефан ми беше подготвил изненада за подарък, няколко логически задачки, които трябваше да реша за да стигна до същинския подарък, аз запецнах много сериозно на втората задачка и се ядосах че съм твърде глупава за да го разбера, той се разсърди че не му оценявам подаръка и така нататък. Накрая стигнах до него де, един Линдт червен, мноого хубав шоколад и един комплект бельо, сутиен и прашки, мноого хубаво бельо. ;)

После цял ден нищо не съм правила. Утре не бива да забравям че трябва да съм на НДК в два часа... И... Абе загубих Пламена някъде по трасето...

Нямам нищо интересно за казване...

Винаги съм си мислела, че съм положителен човек, но всички около мен ми казват точно обратното. Просто защото не споделям положителните си емоции, впечатления или мнения... По лесно е да споделиш негативните неща... А и те са по малко... Абе не знам, аз продължавам да си мисля че съм положително настроен към околния свят човек. Който каквото иска да си мисли. Хората по принцип гледат да споделят повече кофти неща. Това не е хубаво.

Ох, смятам да се наспя тази нощ...

На лов за некролози

Какъв дълъг ден... Направо не е истина...

Стана съм в седем. Ходих на изпит. В осем естествено бях там, а изпита започваше в девет. Започна в девет и половина. Честно казано съм доволна от себе си, преди мен имаше само едно момиче и едно момче, и определено мисля че се представих по добре от тях. Момичето особено беше много зле, повтаряше едни и същи неща и правеше елементарни грешки, питаше за думи като "admire"... С нея говориха много дълго, Стефан каза че е било защото не са знаели какво да и пишат. Момчето беше по добре, но доколкото разбрах е роден в англоговоряща страна, въпреки че е живял три месеца там, три месеца тук и така шест години. Баща му имал някакъв бизнес. Мисля че се справих по добре и от двамата. Както и да е. След това се прибрах у нас и в 12 излязох да се видя с Вампи. Тук е момента да спомена колко мразя градския транспорт. И мразя да ми сядат на мястото в автобуса. Тъй като се качвам от първа спирка и си имам любимо място в автобуса. Мразя когато някой седне на него, честно. Тъпо е и е каприз, но МРАЗЯ!

После се видяхме с Вампи, беше много готино. Отдавна не съм си прекарвала толкова добре. Ходихме по книжарници и после до тях да се обади на майка си, после до Борисовата градина и после пак до тях, после до БНТ да вземем пари от майка й на Вампи за някаква книга (която книга скрихме в книжарницата под един рафт и затрупахме с други книги за да не я вземе някой), а после пак до книжарницата, която е на майната си, после до НДК... И забелязах, че целия център е облепен с "некролози" - реклами на новия сезон на ЛОСТ, и тръгнахме на лов обаче имаше само на Джак, та останах с няколко на Джак и един на Саид. И съм безкрайно уморена. Междувременно пътьом купих и подарък на Стефан.

И през цялото време валя. :)

Ужасна нощ, ужасен ден...

Плановете ми за деня пропадат, смятах да ходя за подарък но след вчерашното прелестно време сега вали та се къса и не ми се излиза. Утре след изпита ще ида. Мразя да отлагам нещата за последния момент.

Относно изпита - да не мислите че съм се подготвяла? Ще отида там и ще мълча като риба, защото няма да знам какво да кажа. А те хората не е като да не са ми дали теми да се подготвя... Нямам желание просто. Не ми се ходи даже, ако можеше да не ходя бих била много щастлива.

Нощта беше ужасна. Сравнително рано заспах и по едно време се събудих от най неистовия ужас, който някога съм преживявала. Нямам представа защо, но още малко и щях да получа инфаркт. Сърцето ми биеше до пръсване и дишах все едно ме е гонило стадо диви животни. Не помня дали съм чула нещо в съня си или съм сънувала, а искам да си спомня. Станах и светнах, но в продължение на около половин час не можах да се оправя и реших че няма да заспя. Треперех като лист, честно... Нямам никаква представа защо. Пуснах си телевизора и по някое време съм заспала, много ми се спеше но не можех да заспя от страх. Ужас... И поне да беше по късно, ми то три през нощта. Към четири съм заспала, към пет се събудих, пак погледах малко телевизия и към шест реших, че няма от какво да ме е страх (не че не ме беше) и изгасих и спах до десет. Друг път пак така ме е страх, страхлива съм, какво да направя, но това беше някакъв искрен ужас и нямам никаква представа какво го е причинило... Друг път си лягам и ме е страх докато заспя... Трябва да спра да съм толкова страхлива. Мразя да оставам сама в огромния апартамент. Не че евентуален крадец би могъл да вземе нещо, тук няма нищо, ама... Както и да е, мина.

Ядосвам се с една песен. Вчера една форумка ми я прати, обаче не е мп3 ами друг формат, и ако кликна два пъти на нея тръгва без проблем, но на един бъгав УинАмп, а ако я сложа с другите както всички песни на нормалния ми УинАмп, не тръгва. Бахти тъпото е...

Скоро трябва да започваме с БигСистър, а някак не ми се започва. Липсва ми ентусиазма малко... Как може всичко да е едновременно толкова по добро и толкова по неориентирано? Всичко е измислено, всичко е перфектно и все пак... Хората не научават разни неща ей така от самосебе си, нали? Неща, които се стремя да запазя в тайна?? Абе не ми е ясно, както и да е. Все някога ще започнем. Сега си имам други тревоги.

Вчера нещо ме потресе. Не мога да си представя - майката на една позната се жени за друг мъж и той не харесва името на познатата ми и сестра й, и иска да се сменят. И малоумно влюбената майка хвърчи да ги сменя. Оказа се, че е малко по трудно отколкото изглежда майката си е представяла, но просто ме потресе това... За какви родители си говорим? Ами ако утре не му хареса пола на децата??? Ами ако след една година вече не са заедно(както се надявам)?

И точно днес ли трябваше да завали? Два дни ли не можа да изчака!

Щом всички си имат, защо аз да си нямам?

Доколкото се познавам, точно три поста ще ми изчерпят (кх) ентусиазма. Не помня да съм писала дневник по дълго от три дни, всъщност. Ще се видя колко ще издържа този път.

Какво се пише в първи пост, по дяволите? Няма и 12 наобяд, за да се е случило кой знае какво днес... Освен че Стефан замина рано рано за Ботевград... Купил ми е нещо много обемисто за Свети Валентин а аз нямам ни най малка представа какво да му взема. След последния му подарък за Св. Валентин, който представляваше две мънички сувенирчета, предполагах че и тази година ще е нещо подобно... Оставила съм си 20 лева за подарък, надявам се да стигнат...

Я, Албус. Не го бях виждала от няколко дни. Я, ядосан Албус. Ама го разбирам де. Ноксис си позволява много откакто е Модератор. Аз самата навивах Василев да го направи мод, но съм повече от разочарована. Излишна показност, излишно парадиране с права. Същото се отнася за Вон. Не е нужно когато заключваш дадена тема задължително да пишеш пост, особено ако нещо в темата подсказва за какво е заключена. Примерно последния пост е с линк към същата такава тема, ти да цитираш и да викаш "именно". Тъпо е.

Днес навсякъде е особено скучно. В Бг-Мамма пишат само в некви теми от типа на Спамърската, дето не влизам даже... Нищо интересно, наистина. Пламена не ми отговаря на телефона, Вампиресса също. Ще убивам. Скучно ми е. Егмонта даже няма да го споменавам. И музика не ми се слуша даже. Побърквам се сама вкъщи... Излиза ми се, а няма с кого.

И умирам от жега.

Айде, стига толкова. Няма нищо интересно за писане. Пфу...