Monday, February 12, 2007

Ужасна нощ, ужасен ден...

Плановете ми за деня пропадат, смятах да ходя за подарък но след вчерашното прелестно време сега вали та се къса и не ми се излиза. Утре след изпита ще ида. Мразя да отлагам нещата за последния момент.

Относно изпита - да не мислите че съм се подготвяла? Ще отида там и ще мълча като риба, защото няма да знам какво да кажа. А те хората не е като да не са ми дали теми да се подготвя... Нямам желание просто. Не ми се ходи даже, ако можеше да не ходя бих била много щастлива.

Нощта беше ужасна. Сравнително рано заспах и по едно време се събудих от най неистовия ужас, който някога съм преживявала. Нямам представа защо, но още малко и щях да получа инфаркт. Сърцето ми биеше до пръсване и дишах все едно ме е гонило стадо диви животни. Не помня дали съм чула нещо в съня си или съм сънувала, а искам да си спомня. Станах и светнах, но в продължение на около половин час не можах да се оправя и реших че няма да заспя. Треперех като лист, честно... Нямам никаква представа защо. Пуснах си телевизора и по някое време съм заспала, много ми се спеше но не можех да заспя от страх. Ужас... И поне да беше по късно, ми то три през нощта. Към четири съм заспала, към пет се събудих, пак погледах малко телевизия и към шест реших, че няма от какво да ме е страх (не че не ме беше) и изгасих и спах до десет. Друг път пак така ме е страх, страхлива съм, какво да направя, но това беше някакъв искрен ужас и нямам никаква представа какво го е причинило... Друг път си лягам и ме е страх докато заспя... Трябва да спра да съм толкова страхлива. Мразя да оставам сама в огромния апартамент. Не че евентуален крадец би могъл да вземе нещо, тук няма нищо, ама... Както и да е, мина.

Ядосвам се с една песен. Вчера една форумка ми я прати, обаче не е мп3 ами друг формат, и ако кликна два пъти на нея тръгва без проблем, но на един бъгав УинАмп, а ако я сложа с другите както всички песни на нормалния ми УинАмп, не тръгва. Бахти тъпото е...

Скоро трябва да започваме с БигСистър, а някак не ми се започва. Липсва ми ентусиазма малко... Как може всичко да е едновременно толкова по добро и толкова по неориентирано? Всичко е измислено, всичко е перфектно и все пак... Хората не научават разни неща ей така от самосебе си, нали? Неща, които се стремя да запазя в тайна?? Абе не ми е ясно, както и да е. Все някога ще започнем. Сега си имам други тревоги.

Вчера нещо ме потресе. Не мога да си представя - майката на една позната се жени за друг мъж и той не харесва името на познатата ми и сестра й, и иска да се сменят. И малоумно влюбената майка хвърчи да ги сменя. Оказа се, че е малко по трудно отколкото изглежда майката си е представяла, но просто ме потресе това... За какви родители си говорим? Ами ако утре не му хареса пола на децата??? Ами ако след една година вече не са заедно(както се надявам)?

И точно днес ли трябваше да завали? Два дни ли не можа да изчака!

3 comments:

Селин said...

Ъъъ, тая майка трябва да е с доста куха глава... Лелеее, ужас! Какви хора има... А това за Биг Систър да не го чувам, искам те преливаща от ентусиазъм и идеи. :РР Аз очаквам началото, ще бъде култово^^
За кошмара кофти, Стефан кога се прибира? А за изпита стискам палци да мине, мама е амбициозна и ученолюбива студентка, мдам :Р

Стоян Атанасов said...

Не се страхувай, няма от какво. Аз редовно си оставам сам вкъщи и при мен това е повод за радост. Обикновено си купувам много храна и гледам телевизия до късно. Яко е. :)

Селин said...

Блазе ви, аз никога не успявам да остана сама вкъщи, освен през деня майка ми като е на работа. :/