На лов за некролози

Какъв дълъг ден... Направо не е истина...

Стана съм в седем. Ходих на изпит. В осем естествено бях там, а изпита започваше в девет. Започна в девет и половина. Честно казано съм доволна от себе си, преди мен имаше само едно момиче и едно момче, и определено мисля че се представих по добре от тях. Момичето особено беше много зле, повтаряше едни и същи неща и правеше елементарни грешки, питаше за думи като "admire"... С нея говориха много дълго, Стефан каза че е било защото не са знаели какво да и пишат. Момчето беше по добре, но доколкото разбрах е роден в англоговоряща страна, въпреки че е живял три месеца там, три месеца тук и така шест години. Баща му имал някакъв бизнес. Мисля че се справих по добре и от двамата. Както и да е. След това се прибрах у нас и в 12 излязох да се видя с Вампи. Тук е момента да спомена колко мразя градския транспорт. И мразя да ми сядат на мястото в автобуса. Тъй като се качвам от първа спирка и си имам любимо място в автобуса. Мразя когато някой седне на него, честно. Тъпо е и е каприз, но МРАЗЯ!

После се видяхме с Вампи, беше много готино. Отдавна не съм си прекарвала толкова добре. Ходихме по книжарници и после до тях да се обади на майка си, после до Борисовата градина и после пак до тях, после до БНТ да вземем пари от майка й на Вампи за някаква книга (която книга скрихме в книжарницата под един рафт и затрупахме с други книги за да не я вземе някой), а после пак до книжарницата, която е на майната си, после до НДК... И забелязах, че целия център е облепен с "некролози" - реклами на новия сезон на ЛОСТ, и тръгнахме на лов обаче имаше само на Джак, та останах с няколко на Джак и един на Саид. И съм безкрайно уморена. Междувременно пътьом купих и подарък на Стефан.

И през цялото време валя. :)