Ха!

Не знам какво да си мисля и как да се чувствам. От една страна ми е хубаво, защото се убедих, че не завися от никого. Обичта не те прави зависим, можеш да обичаш много хора и да спреш да ги обичаш. При положение че в дадения случай не съм виновна аз - какво мога да направя? Да се моля? Не, молих се, когато бях виновна. Да искам прошка? Вчера се искаше прошка, днес вече не. Както вече казах, не съм виновна, за да се извинявам.

От друга страна ми е малко гадно, защото за втори път се случва да се скарам с човек, на когото държа, но наистина не съм виновна в случая. За какво да ми е гадно? Мога да си порева, ей така за да избия отрицателната енергия. И какво от това, че някой си не иска да ми е приятел вече? Да се тръшкам по пода? Да легна да умирам?

Хората идват и си заминават, и най близките, и тези, които дори не помним. Никой не знае какво ще стане утре. Да, ще ми липсват някои хубави моменти, но те са минало, и в по голямата си част не виждам как ще се върнат.

Да, любов моя, обичам те, но не мога да се извинявам за неща, за които не съм виновна. Когато "безкрайното" свърши, можеш да ме потърсиш. В случай че пожелая, и аз мога да говоря с теб. Засега не си ми нужен. Надявам се и аз да не съм ти.

За никаква не се мисля. Ти просто нямаш никаква представа колко малко ми е коствало да не се скарам с теб преди това. Грешката е вярна. Хубаво е, когато до такава степен се разбираш с някого, че дори когато той е нервен и ядосан и така нататък, ти не намираш причина да се караш с него. Винаги съм знаела, че аз за теб не съм и една десета от това, което ти си за мен. Никога не бих те попитала "за какъв се мислиш". Щом един нервен изблик от моя страна е достатъчна причина да не пожелаеш да ме виждаш никога повече, така да бъде. Нямам за какво да съжалявам. Ако така е било писано, ако това е трябвало да продължи толкова и да свърши така, браво на него. Лека му пръст.

А за това, че ще си намериш стотина, които да те разбират както аз, не се и съмнявам. Сигурно ще намериш и хиляди, ако пожелаеш. Прав ти път. Не съм ничия носна кърпичка, нито изтривалка.

Ако държанието ми към теб е било прекалено - сливи ли имаше в устата че не ми каза? Не съм го видяла в нито един момент, знаеш много добре и че не е имало нищо такова. Познаваш ме, и знаеш че не съм човек, който да реши ей така, че някой зависи от него. Никой не зависи от мен, освен аз самата. Не искам да си мислиш, че аз завися от теб. Нали ти казах - хубаво ми е, че наистина не съм зависима от никого. Не и от теб, в най лошия случай.

Няма да казвам, че ще те разбера ако решиш да не контактуваш повече с мен, защото не е така. Би било глупаво от твоя страна и го знаеш. Всеки трябва да може да си позволи да избухне понякога, а ти не можеш да оцениш, че ми се случва толкова рядко. Както искаш, любов моя. Както желаеш. Обаче да знаеш, много малко хора ще са там за теб, както бях аз. Намери си хиляда нови приятели, никой няма да ти даде това, което аз ти давах. Не че ти нямаш качествата да си намериш такива приятели, просто хората вече не са такива.

Желая ти най искрено успех, а личния ми живот си остави на мен. Личния си живот споменах само за да ти дам да разбереш, че въпреки моите проблеми винаги гледах да изслушам теб и да помогна на теб, преди да търся помощ за себе си и понякога без това. Не можеш да го отречеш, нали? Ако опиташ - имаш си логове.

Относно БигСис, заради което стана всичко, ядосах се на въпроса ти "Кога започвате". "Кога започвате" не предполага дори частично участие, не предполага никакво участие. Не е ли така?

И ми е кофти, че губя нещо такова, но вече казах - ако така е било писано - така да бъде. Ако размислиш, знаеш къде съм. Знаеш, че можеш да ме потърсиш и в два през нощта, това не се е променило. Аз няма да те търся, не заслужавам отношението ти, ни най малко. Останалото е твое решение.