Невидимо умряло... Нещо...

Видях се с Пламена днес, добре е, жива е, най важното, поразходихме се из София с градския транспорт и се прибрах.

Утре съм на даскало официално. Имам някакъв шантав предмет... Не го знам какъв е. Мързи ме да ставам в осем и половина за него, ама какво да се прави. Ще се ходи. Програмата ми е мн съкава, имам в събота компютри...

Ръцте ми миришат на странно, метално някакво такова. Днес ми прищрака нещо и си изскубах всички косъмчета по краката с пинсетка. Мноого е готино. Сега пръстите ми миришат на пинсетка.

Като стана дума за миризми, в коридора мирише на нещо съвсем категорично умряло. Ама само в коридора, не и в кухнята, нито в банята, само в коридора. Не можах да разбера днес какво беше. Утре ще пробвам да изхвърля боклука. Не бе, бъзик, не е от него, в кухнята не мирише, той е там. И Стефан не откри от какво е.

Като казах Стефан, това момче се побърква. Оня ден нещо дистанционното падна и се удари, спря да работи, после го отворих и проработи. Сега работи когато му скимне, после спира. Или работят половината копчета... Стефан, представете си, на два см от телевизора седи и се мъчи да смени програмата. С въпросното дистанционно. Да ама не. А нали се сещате всички такива неща не работят докато не ги цапнеш. Удря го веднъж, удря два пъти, няма и това е. И седи тука около мен, фърчи насам натам с дистанционното, вика, тръшка, блъска, няма и няма. И накрая спира и съвсем сериозно ми вика 'Ае го пребием тва!"... Ужас. И накрая, очарован от това че е счупил дистанцонното, се успокои и сега ме гледа като двегодишно, размазало ако на чисто новите ми тапети. Мда... Очарователен е.

Ае ще си лягам. Не ми се спи, ама утре в осем и половина някак ми се струва, че няма да съм на същото мнение. Лека нощ.