Заглавия съкс

Мда, сутринта бях много ядосана на Стефан. Той си го заслужава. Събуждам се по някое време, човека излязал сутринта, купил си две банички, седи и закусва. Питам го "На мен взе ли ми нещо", той отговаря "Ти не бива да ядеш банички". Хубаво бе, мама му стара, само банички ли продават в тая София? Хем знае, че нямам нищо за ядене вкъщи, знае много, много добре, че няма абсолютно нищо за ядене... Както и да е, не закусвах. Много тъпо беше от негова страна, аз винаги се сещам за него.

Той наистина има проблем. Иска да му е чисто, но иска аз да изчистя, иска да му е сготвено, но иска аз да сготвя, иска всичко, но аз да го направя. И на всичкото отгоре ме пита защо не съм си изпрала блузите, като съм казала че ще пера. Аз вярно, че не се престаравам с домакинстването, ама той нищо не прави. Ежедневието му е пред компютъра, чатещ с разни Пети, разглеждащ спортни новини, гледащ телевизия или четящ книги. И ядящ и спящ. Мда. Нищо не прави. И мърмори, как забравих. И после, защо кипи от енергия и само подскача, или вика нещо, или говори безмислици. Уморява ме... Не може така. И аз искам да ми е чисто и да ми е сготвено, но ако чакам и аз някой друг да ми го свърши, какво ще стане? Пак казвам, не претендирам да съм кой знае каква домакиня. Но днес можеше да предложи да измие няколко чинии, но не го направи. Можеше да почисти малко с мен, да помогне, но аз си изчистих. Както и да е. Така е възпитан, явно.

Иначе - днес си видях оценката на устния изпит по английски - Отличен 6, пък! Не знам още на писмения каква е, но от тази оценка съм щастлива.

Отложихме старта на БигСистър за утре, защото днес трябваше да се конкурираме с Мюзик Айдъл. Утре почваме. Не ми се почва.

О, да, и сега Стефан ми го играе иронично - ядосан. Просто е смешен. Много е смешен. Както и да е.