Измина поредната седмица

Не съм писала отдавна. Защо - бях споменала някъде из последните постове. Нямам какво да пиша.

През тая седмица какво се случи. Момент да си спомня. Понеделник нищо... Вторник даскало... Скука и тн. карахме половин лекции... Сряда пак нищо, четвъртък бях на даскало, Пламена не се появи, Стефан я бил заключил. В петък пък аз не отидох. Ама и тя. Днес имахме тест по компютрите, май пропуснах едно нещо ама не го пишеше в условието. Все тая е де.

Сега некъв бодил мис е пречка из краката в БГ Мамма. Неква роза, представяте ли си? Била съм малка сополанка, тъп квадрат, надута софиянка. Да, и аз така реагирах. Прави мис е на важна, ясно е че няма как да знае че не бива да дразни мен, но аз я предупредих, нейна си е вината че не се спря.

Днес говорих с мааамааа по телефона. Кратичко, ама нали ще се видим след няколко дни... Живот и здраве.

Ех тоя пост го пиша вече един час. Отговарям на бодила. Да, знам че не ми е на нивото, ама кво да направя. Мнооого е проста, честно.

Сега бавя и Суей, тя иска да си ляга пък аз и бърборя нещо...

Ужааасно ми е скучно тея дни. Направо не е истина.

И тая вечер четох една тема за духове разни, то е ясно че повечето са фантасмагории на хора без работа, ама съм сама вкъщи... Как ще спя не ми е ясно. Най вероятно ще стоя до три часа... Тоест четири. Да не забравя да сменя часа...

Perfect Day

О, да, перфектен ден. Не че нещо му имаше, нищо кой знае какво, просто бях решила че ще е перфектен и той беше. Станах сутринта с идеята че ще е така. Ходих на даскало, направих си елементарните упражнения без една забележка, единствена от всички останали, после пих кола и после прясно мляко, пях и висях на компютъра... В ИДХК има малко раздвижване, малко, но все пак го има, днес реших да напускам малко теми там, да има, току виж някой се излъгал да напише нещо... Дано някой се сети за тоя форум. Не обичам умиращи неща.

Сега ми е скучно, понеже няма никой наоколо, Ким си легна преди малко и останах тотално сама. Напоследък всички като че ли са забравили за това чудо Интернет. Не съм виждала нито Ал, нито Емо, нито Деян, никого от сто години. С Вампи се засичаме от дъжд на вятър, но нея днес я видях за 15 минути. И това е. А Стефан тая вечер дори не се появи. Кой го знае къде хойка, нали си е вкъщи... :)

А Емо дано не ми се сърди, че не го знам дали не е някакъв обидчив... Оня ден като взимах номинациите той дойде чак накрая и аз вече, понеже само делово приказвам с останалите, и на него му казах нещо тъпо от типа на "нещо си, мамка ти или вече-не-помня-какво", дано не съм го обидила.

И прекарах един час в търсене на една потребителка в Егмонт. Много е тъпо че няма търсене на потребители. Направо не е истина колко мнения и теми прегледах, докато я намеря тая. Ама я намерих. С гугъл, дъ хел.

Толкоз.

Пост след сравнително дълго време

Отдавна не съм писала. Реших че няма смисъл във всеки пост да обяснявам как нищо около мен не се случва.

Тея дни всъщност има раздвижване, въпреки че не се сещам какво точно е ставало... Вчера и днес ходих до Художествената Академия да направя една услуга на Ал, който уж в понеделник трябваше да има нет, а вече е четвъртък и той все още няма... И то четвъртък мина почти... Липсва ми. Днес се чухме около милионп ъти, трябваше да ида да го запиша за един курс в Академията. Ще идва на 25ти и ще се видим, но за малко, че аз заминавам за Варна на 1ви.

Малко ми е кофти, понеже сме във ваканция от 1ви и Стефан иска да си заминава за Ботевград, а ние на 2ри имаме годишнина. И той иска да сме празнували по рано, за да си идем по рано. А аз не обичам да се празнува предварително... Освен това не ми се заминава толкова рано, защото това значи че ще видя Ал веднъж, най много два пъти. Във Варна съм до след Великден, ще си ходим на село и тн и тн. някъде към 11ти, 12ти ще се прибера в София.

За пръв път помня рожденната дата на Албус. Казвал ми я е милион пъти и всеки път се опитвам да я запомня с безкрайно искреното желание наистина да го направя, и винаги я забравям след... Минута и половина. Сега го помня, все още. 12ти. 12ти, за Бога, този път ще го запомня.

Покрай БигСистър всичко е спокойно. Дали сме им интересна мисия и дано да се справят този път. Вчера и номинации взехме, имаме седем номинирани... Да се оправят. Желанието ми да го правя това намалява, с Вампи все така не се засичаме... Поне с Ким нещата вървят нанякъде, тя си се оправя с Комшиите и така.

Това е. Сигурно всъщност не е, ама не ми се мисли. Друг път пак ще пиша, ако имам какво да напиша.

В лапите на абсолютната скука...

Напоследък не е истина как нищо не се случва около мен... Нищо, за което да си заслужава да пиша... Два дни съм сама, защото Стефан остана и вчера в Ботевград, понеже майка му имаше рожден ден, та си повисях на компютъра...

Цял ден вчера пея. Почти ми писна даже... :) Намерих в Дц++ една потребителка с цял тон караоке, дръпнах си 100на песни и пея ли, пея... Няма лошо, по принцип. Само съседите са потърпевши от цялата история, де... Ама какво да правя, пее ми се пък.

И така, кратичък пост. Днес ще излизам с Вампи. Да не забравя да и върна книгата. Отивам да я приготвя.

А дей аут

И пак си спестих даскало тази сутрин. Просто не отидох. Мотахме се у нас до един и половина, после изязохме и пак се мотахме, из Сф. Купихме на Пепи (тва е на Стефан брат му) мп3 и подарък за майка им за РДто й, едно букетче плюшени цветя, мн са хубави. Само че не като моето, моето е голямо. Тези са малки и са много сладки. А днес видях най малките нарциси, които някога съм виждала, мънички като... маргаритки.

Живота ми напоследък е скучен. Нямам нищо за писане тук, нищо за правене, нищо изобщо. О, между другото, направиха ме админ на един изгубен форум, за да трия спамърски акаунти. От онзи ботове дето се регистрират и пускат съобщения "Фрий порн енд чайлд нуди пикс"... И така. Нищо че в тоя форум пишат трима на кръст...

Тя е много ралица, а той е ужасно марин.

Този Албус, все ей такива умотворения му идват в русата глава. Тъй като, по всеобщо съгласие най отвратително простите хора, които познаваме (е, аз Марин не го познавам, но толкова ми е говорено за него че все едно ми е познат от детинство), са Ралица и Марин, решихме, че можем да използваме имената им като синоним на прост. Моля ако има някоя Ралица или Марин наоколо, да не се сърдят. ;)

Не помня откога не съм писала тук и какво последно съм писала, всъщност. Ужас. Всъщност около мен напоследък няма много неща за писане. Нищо, всъщност. Скука и половина, даскало, вкъщи, форуми, БигСис, ей такива неща. БигСис потръгна нанякъде, скоро ще видим накъде. Дадохме им една мисия на децата, да се радват. Лошото е, че в по голямата си част са много ралици вътре и мариновци (Емо да не се сърди, той не е марин)... Написала съм им всичко, да четат. И да спрат да задават идиотски въпроси. Между другото, шегувам се, да не пропищи някой как мога да съм толкова зла. По някое време трябва да започнем и с Комшиите, ама ще ги видим кога. Още няма нищо за обсъждане.

Имам чувството че ми се е случило нещо, което си струва да се спомене, ама съм го забравила... Много е гадно, сигурна съм че имам какво да напиша, ама не се сещам... Не се сещам.

Направих си Гатузовски профил и си го сложих в Бг Мамма. Мнооого сладък Гатузовски профил. Твърде сладък Гатузовски профил. Но няма да си го сложа в Егмонт, защото там първия коментар е "много лошо качество". Да ти го в някое отверстие качеството, нали е Гатузо на него...

И тея дни Емо го няма никакъв. Влиза, казва "здрасти" и изчезва. Искам да говоря с него, шото оная вечер ме притесни а го няма. Мразим.

Айде, стига толкова, Стефан мънка за шума. Гледа мач.

Щастлива съм

Пък.

От два дни не съм писала тук, но нямаше нищо интересно за писане. Днес прекарах целия ден по автобусите. Супер беше. Първо сутринта ходихме до Пикадили за храна, после до Мола за книга, после майка ми се сети да ми каже че трябва да ида до гарата за колет... И така, сега имаме храна в хладилника и във фризера, в който няма никакво място, има храна навсякъде и така нататък.

Не ми се пише в момента, май нямам и какво да напиша. А, да. Официално е, бойкотирам БигСис и това е. Вампи, докато не се научиш да поемаш отговорност, оправяй се сама. Иначе ентусиазма ти е като по учебник. "Брб, телефон" не ми върши работа.

Спомени...

Кой ли живее сега в къщата, в която прекарах толкова много от детството си? Кой...

Винаги съм си мислела, че не съм имала хубаво детство... Когато бях малка ходехме много по често на Преслав, отколкото на село... И повечето ми спомени са от там... Баба ми Живка много често готвеше зеле и винаги мид аваше в чинийка от все още недосвареното зеле малко, със сол... И много обичах... И днес си направих малко такова...

Напоследък се опитвам да си спомня неща от детството ми. Винаги съм съжалявала че помня толкова малко... Всички помнят много, и от най ранна възраст, а мен първите ми спомени са чак от 5-6 годишна възраст... И винаги ужасно съм съжалявала че не помня почти нищо от тези си години... И се опитвам да си спомня. И колкото повече си спомням, толквоа повече се убеждавам, че съм имала хубаво детство... Припомних си толкова неща... Баба ми, която прави крем карамел в едни метални шолички... Кой знае къде са тези шолички сега, сигурно събират прах в някои кашон на Равна Гора... И млякото с ориз, дето правеше, на мама правеше отделно, когато постеше, с вода... Огромната веранда, на която не ни пускаха, въпреки че имаше ограда, но ние използвахме всеки случай да излезем там, през прозореца на кухнята, по диванчето и през прозореца... И лозите на дядо ми и как ядяхме неизмито грозде... И същия този ми дядо ме гони из Преслав, но не помня защо. Бягахме, аз и сестра ми, от него... И се кикотехме когато, бесен побеснял, той минаваше покрай нас без да ни види, понеже се бяхме скрили... Помня на баба ми мушкатата в остъклението, помня и как гледах как вали снега навън... И как пълнех пощенската кутия с камъни... И колко обичах да се катеря по ореха, които растше до на дядо ми дървата за огрев, и като се разпиляваха как ми викаха, сигурно за нещо такова ме е и гонил... като се има предвид че се опита да ме удуши че си играех с една дъждовна вода, сигурно за нещо такова е било... И дюлята над старата външна тоалетна, как се катерехме върху тая тоалетна, а там нямаше къде да се стъпи и можеше съвсем лсно да падна и да си счупя нещо... И как се катерех по телената врата на кокошарника, за да се кача на два метра и половина високата тераса, за която вече споменах, защото не ме пускаха да мина пртез прозореца на кухнята... И как със сестра ми и братовчед ми си имахме наш си цял етаж от голямата къща, който беше ремонтиран и направен да се живее в него, но никой не живееше, и как си харесахме най неоправената стая, дори не беше измазана, защото нямаше да се живее в нея, и си търсехме от тавана и отвсякъде разни боклуци и я "обзавеждахме"... Помня съседите ни, пред нас живееше една възрастна дама, която беше много ниска и ние не сме знаели какво е джудже, та тя много ни се сърдеше и настояваше да и викаме леля, а не баба, и как ме учеха да поздравявам всеки, който мине по улицата, нищо че не познавам тея хора, така било учтиво, и Юнгюсюм, която даваше на баба ми книги да чете и аз още си пазя една, която просто бше пропуснала да върне... И как баба ми четеше Митко палаузов по два пъти на седмица... И мазата помня, на дядо ми мазата, къето имаше един шкаф, където винаги ми оставяха дъвка. Тогава нямаше друго, имаше дъвки. И винаги там ми оставяха дъвки, беше върха на радостта когато намирах дъвка в тоя шкаф... И купищата безполезни боклуци, които намирах толкова интересни че можеш да седя в мазата с часове, ако не ме беще страх от мишките. И чашката ми с рапанчета... Господи колко обичах да си намирам дъвката в тоя шкаф... Това е било толкова отдавна, преди сестра ми навярно, защото имаше дъвка само за мен... И как се пързаляхме по заледената улица помня, имаше толкова сняг... Вече няма сняг... И големия блок, съвсем близо до нашата къща, където под стъпалата си бяхме направили къща, аз и един Коко, помня го този Коко, беше едно дебеличко момченце и приятелството нис е основаваше до голяма степен на това, че правеше каквото му казвам, защото беше по малък от мен... И как ми се караха че дружа с Коко... И как по големите деца ни разваляха къщата под стъпалата... Помня как си играехме до късно на дама и на какво ли още не около тоя блок, и как ни се караха живеещите в него като ходехме отзад, защото имаше нещо като градина, а ние сигурно сме я тъпчели...

Господи колко неща си спомням... Искам пак... Не искам да съм на 20 години, искам пак на Преслав... Господи, мисля че си спомням как ме карат да с екача на задната седалка на колата, за да ме приспят. Само така съм заспивала, с колата... Обиколки... Докато заспя. Помня го това, помня го... Помня го... Колко ли малка съм била.... Съвсем малка...

Все пак, за вчера...

Снощи като се прибрах бях ядосана, затова общо взето не написах нищо за деня. Днес реших, че въпреки всичко, най вече въпреки Стефан, Деян заслужава да му отделя един пост тук. Та, вчера се видяхме за няколко часа и беше изненадващо приятно, не че съм очаквала да ми е неприятно, но просто... Беше хубаво. Единствено ми беше странно, защото не съм свикнала някой да ме гледа през цялото време, кара ме да се чувствам неудобно, просто не ми се е случвало досега. А той буквално не спираше да ме гледа. Оо... Поговорихме си, изпихме по една кола, и така. :)

Иначе, Пламена не дойде вчера и днес пак не дойде, та ходих сама на даскало. Ще я умра. Уж каза че утре ще си заминава за СтЗ, ама си е тръгнала явно оня ден.

Това е засега.

Фасони...

Все по често и по често ми се случва да ми писне от Стефан... Просто не мога да опиша колко ме дразни на моменти. И колко често ми се случва напоследък това... Ето, днес. Преди сто години съм му казала, че Деян си идва в БГ и ще се видим за няколко часа. Днес тръгвам, той първо такива фасони ми разигра за това че тръгвам, че съм се приготвяла, значи да излизам като битник навън, така ли? Ми ако искаш да не излизам кажи, "не излизай", ама да ми разиграваш сцени на ревност заради това, че съм излязла да се видя с приятел... Тва е тъпо. На всичкото отгоре си бяхме говорили че днес ще направя кюфтета, и се връщам аз в осем, а ние в осем вечеряме, ще припадна от глад, понеже на него му се свидят малко пари да ми даде да си купя нещо за ядене, днес не съм яла нищичко, ама нищичко, и той ми сервира "нали кюфтета щяхме да ядем?". И кво да кажа аз? Кюфтетата са във фризера бе, мамка му стара, фризера ли не знаеш къде е, кухнята ли, че не ги извади??? И сега аз размразявам кайми и пържа кюфтета докато той се е разплул на леглото и гледа телевизия. Цял ден, мамка му стара, цял ден от леглото на стола и обратното, как не се сети поне една кайма да извадиш от камерата... Много се дразня, честно. Как не се сети цял ден за това, ми сега аз трябва да го свърша... Всичко аз трябва да свърша... Писна ми. Писна ми! И като му се оплаквам че за мен нищо няма за ядене в къщи, и понеже за него има, има хляб, има един куп салами и кашкавали, той ми вика "ми любовника ти що не ти купи нищо за ядене". Представяте ли си???