Фасони...

Все по често и по често ми се случва да ми писне от Стефан... Просто не мога да опиша колко ме дразни на моменти. И колко често ми се случва напоследък това... Ето, днес. Преди сто години съм му казала, че Деян си идва в БГ и ще се видим за няколко часа. Днес тръгвам, той първо такива фасони ми разигра за това че тръгвам, че съм се приготвяла, значи да излизам като битник навън, така ли? Ми ако искаш да не излизам кажи, "не излизай", ама да ми разиграваш сцени на ревност заради това, че съм излязла да се видя с приятел... Тва е тъпо. На всичкото отгоре си бяхме говорили че днес ще направя кюфтета, и се връщам аз в осем, а ние в осем вечеряме, ще припадна от глад, понеже на него му се свидят малко пари да ми даде да си купя нещо за ядене, днес не съм яла нищичко, ама нищичко, и той ми сервира "нали кюфтета щяхме да ядем?". И кво да кажа аз? Кюфтетата са във фризера бе, мамка му стара, фризера ли не знаеш къде е, кухнята ли, че не ги извади??? И сега аз размразявам кайми и пържа кюфтета докато той се е разплул на леглото и гледа телевизия. Цял ден, мамка му стара, цял ден от леглото на стола и обратното, как не се сети поне една кайма да извадиш от камерата... Много се дразня, честно. Как не се сети цял ден за това, ми сега аз трябва да го свърша... Всичко аз трябва да свърша... Писна ми. Писна ми! И като му се оплаквам че за мен нищо няма за ядене в къщи, и понеже за него има, има хляб, има един куп салами и кашкавали, той ми вика "ми любовника ти що не ти купи нищо за ядене". Представяте ли си???