Снощи като се прибрах бях ядосана, затова общо взето не написах нищо за деня. Днес реших, че въпреки всичко, най вече въпреки Стефан, Деян заслужава да му отделя един пост тук. Та, вчера се видяхме за няколко часа и беше изненадващо приятно, не че съм очаквала да ми е неприятно, но просто... Беше хубаво. Единствено ми беше странно, защото не съм свикнала някой да ме гледа през цялото време, кара ме да се чувствам неудобно, просто не ми се е случвало досега. А той буквално не спираше да ме гледа. Оо... Поговорихме си, изпихме по една кола, и така. :)
Иначе, Пламена не дойде вчера и днес пак не дойде, та ходих сама на даскало. Ще я умра. Уж каза че утре ще си заминава за СтЗ, ама си е тръгнала явно оня ден.
Това е засега.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
6 comments:
Ах, тази Пламена, във всеки пост я пишеш как я издирваш.. :РР
Ми като все я няма... Знаеш ли колко е гадно сам на даскало... ;)
Аз знам. Така и не завързах приятелски отношения с никой от групата ми. Макар че не знам и аз защо така стана.
Ми то зависи от хората... Ние не се събираме всички в дадени лекции, ами примерно от 30 човека 10 са на Рим, 10 на Гърция, 15 на Египет, 12 на Тракия и тн, различни са ни на всички лекциите...
Аха, ние като сме на лекции сме целия поток - 300 човека :) А на упражненията, когато съм с групата ми не ходя повече от 1-2 пъти в седмицата.
Ау, това звучи ужасно. 300 човека... Бля. Ние не се събираме повече от 30на, ама никога не сме еднакви, та е трудно да установиш контакт. ;)
Post a Comment