Няколко поста в един

Тея дни станаха доста неща и със сигурност трябваше да пиша по рано... Нямах желание. Сега ще компенсирам с един вероятно дълъг пост. Надявам се не толкова, щото никой не ги чете. Не че иначе някой чете де... Докъде бях стигнала миналия път, че съм си във Варна и искам в Сф. Вече се прибрах, в Сф съм, но преди това станаха доста неща. Къде щастливи къде не съвсем... Ходихме си на село, както всеки Великден, там нищо интересно, но преди това бях обещала на дядо Васко да минем да ме види, защото искаше да ме види. И отидохме си на село и в деня, когато щяхме да се прибираме, баща ми искаше да останем за да може да се почерпи с дядо както трябва, иначе нямаше да може да пътува, ако пие. Само той има книжка в семейството. Аз се размънках че не ми се остава (не обичам да спя на село) и той вика ок, ще тръгваме днес. И решихме на връщане от село да минем през Равна Гора да видим дядо, защото иначе няма кога. Нямаше как да идем до село, защото татко е на работаот сутрин до вечер, а аз смятах да си тръгвам във вторник. Отидохме и той беше много зле, бяха го изписали от болницата преди няколко дни и мама каза че се чувствал много добре и изглеждал супер, обаче нещо му беше станало и никак не беше добре, не можеше да диша и тн... Повикахме линейка, взеха го, закараха го до Варна и го приеха в болницата, неговата любима Военна болница... На следващата вечер е починал. На Великден. И майка му е починала на Великден... Аз... Не го обичах много. Биеше ме а веднъж се опита да ме удуши, защото си граех със някаква дъждовна вода, разказвала съм къде ли не. Напоследък все беше по болници, преди няколко дни е бил добре, нали ви казвам, изписали са го, че е бил 20 дни в болница, обади се вкъщи да каже че иска да ме види, че не ме е виждал и понеже съм си във Варна му обещах да ида, да ме види. Но поне ме видя, иначе щеше да ми е адски криво. Мъчно ми е за татко, защото рядко го виждам тъжен и ми е... Гадно. Но по скоро за него ми е мъчно, колкото и отвратителна да ме прави това. И освен това има нещо хубаво в цялата работа, не знаят точно какво му е било, направили са му аутопсия за да разберат, но лекаря каза че със сигурност е щял да се мъчи ужасно и то много дълго време, та добре е станало, бил голям късметлия. Освен това бил и в кома преди да почине, та не се е мъчил изобщо. Това са му били думите "Голям късмет е изкарал тоя човек"... А аутопсията... Малко с образователна цел. За да видят какво му е било и тн. Евентуално д анаучат нещо. Добре че отидохме на село, добре че искаше да ме види. Поне е починал спокойно, той я обичаше тая болница. Напоследък само там си прекарваше приятно. На село щеше да е сам, на тъмно и на студено. Та по добре. Погребаха го в Поморие, той много си обичаше родния град. Живял е в Преслав цял живот, а последните години в Равна гора, но все към Поморие го влечеше. Сигурна съм че е щастлив. И поне знам че сме направили всичко по силите си, ако не бяхме отишли цял живот щеше да ми е мъчно че съм обещала а не ме е видял, или щяхме да си мислим че ако сме отишли до селото както мислехме, сме можели да го спасим... А не е можело. И така, щеше да е далеч по гадно... Не че сега не е, но... Абе разбирате ме.

И така. Прибрах си се в София и всичко си е по старому. Стефан замина вчера, днес се прибра... Във вторник сме на концерт на Блекмор'с Найт, много се вълнувам. В същото време се чувствам най смотаното същество на света, защото не съм му купила подарък за годишнината, не знам какво да е... И така... Трябва да измисля и все още мисля, надявам се да не се сърди че още не съм му взела. Той сега гледа филм - Върхът на Данте а аз много се страхувам и... Реших да седна тук.

А, да се похваля - лудо влюбена съм. Намерих си нова мания - казва се 30 Seconds To Mars с вокал Джаред Лето, ако някой го е виждал, известен актьор е, мн е хубав... Измести ми Никълъс Роджърс в класацията Топ 5... И знаете ли какво реших? Че с Ейми Лий биха били перфектни един за друг. Давайте идеи как да ги съберем, идеална двойка ще са.

Та, музиката е страхотна, безкрайно въздействаща, много красива и наистина специална. Харесва ми всяка една песен, всяка една и просто... Мн съм влюбена. Някакъв вид алтърнътив рок са, напомнят на Линкин Парк но са по тежки. Не исках да обяснявам в Егмонт че съм ги харесала, защото ще има коментари от типа "чула ги по МТВ..." каквито имаше за останалите които смятат за перфектна песента, която въртят там нон стоп - Дъ Кил, но какво да правя, казах си. Всъщност какво значение има откъде съм разбрала за тях - нали все от някъде трябва да разбера? А в Джаред Лето съм нещастно влюбена от 98ма... Освен твоа не гледам МТВ, просто се старая да съм в час с музиките дето се слушат из форума, разни MCR, P!ATD, FOB, TDG, BFMV, 30STM и тн. Само 30СТМ си харесах, мда. Обичам мелодична музика...

Ии... толкова засега. Мисля че пропускам нещо ама... Все тая.

Много бързо мина тая седмица...

Така... Оня ден като видях от колко време не съм писала тук и се ужасих, после написах един дъъълъг пост и точно преди да го пусна тока спря. После не ми се пишеше пак а и бях развълнувана. Ще стане дума и за това. Ей сега мимам време и ще пиша. Дано не спре тока пак. ;)

Тази седмица, накратко, мина под знака на Ал. Дойде миналата неделя и от тогава всеки ден излизах с него и още един куп хора. Беше готино, аз по принцип нали не излизам много много и ми се отрази добре. В същото време обаче на Стефан не му беше никак добре и не искаше да остава сам а мен непрекъснато ме нямаше, което ме прави ебахти кучката ама... Мразя се. Много. Ама какво да направя като ми се излизаше, казвах му да излиза с мен, не му се ходело никъде... Разбирам го де, и на мен не би ми се излизало на негово място... Но толкова рядко виждам Ал и без това...

Та, тея дни се видях със Саня и Лъчо, с които не се бях виждала от години... Ходихме на караоке, дори Ал и Лъчо пяха... Беше много готино. И с Вампи се видяхме за малко, и с Василев също. Готина седмица беше. Жалко само че си тръгнах преди Ал. Той тая седмица е на курс така че време и без това нямаше да има, ама все пак... Както и да е де, писна ми от него толкова време. ( {} )

Вчера правихме три години със Стефан. Ама той си е в Ботевград и нямаше как да сме заедно, та ще празнуваме след като се приберем, след Великден. На 1ви в 12 часа, нали вече е станало втори, той ми вика в чата да видя еди къде си че имало някакви пари, бил забравил, да ги взема за да не стоят вкъщи, бъркам и кво да видя - два билета за концерта нма Блекмор'с Найт сега на 17ти. Безумно много се зарадвах, не е истина. Много съм щастлива, много готин подарък. Тъпо ми е че аз не знам дали ще мога да му измисля поне наполовина толкова хубав подарък. Аз просто не знам какво да му взема... И така де, мисля го. Но съм повече от сигурна че няма да мога да се сетя нещо, което да му хареса толкова, колкото на мен билетите.

И тъй, сега съм си във Варна и искам в София. Свикнала съм си с моите си неща и тн. Като се приберат нашите вечер всичко е супер, ама през деня умирам от скука. Ето днес, сестра ми вика айде след закуска да гледаме еди кой си филм, викам "ок". И тя вика, после да правим упражнения. Ама мен не ми се правеха, само казах "първо филма". И закусихме ние и я гледам тя се облече с анцуг и пуска касетата с упражненията. Викам "Нали филм??". Не, упражнения. Ама мен не ми се правят упражнения днес, мамка му. И сега ми се сърди че не съм правила упражнения с нея. Да прави като и се прави, не е ли така? Защо задължително трябва и аз?

И тъй. Сега скучая. В нета няма нищо и викам поне да напиша някой пост, че от сума време не съм. Свикнала съм на съвсем други неща в София и тука ми е едно такова... Стола на компютъра е неудобен, самия компютър е някакъв... Странен... В стаята е студено, ама наистина е студено, клавиатурата е гадна... И тъй. Дано поне майка ми се прибере по рано, за да мога да си говоря с нея. Скучно ми е.

Май е това засега. Не знам кога ще пиша пак, тея дни заминаваме на село за Великден и после ще се прибирам в София. Все ще пиша. Като има какво... ;)