Много бързо мина тая седмица...

Така... Оня ден като видях от колко време не съм писала тук и се ужасих, после написах един дъъълъг пост и точно преди да го пусна тока спря. После не ми се пишеше пак а и бях развълнувана. Ще стане дума и за това. Ей сега мимам време и ще пиша. Дано не спре тока пак. ;)

Тази седмица, накратко, мина под знака на Ал. Дойде миналата неделя и от тогава всеки ден излизах с него и още един куп хора. Беше готино, аз по принцип нали не излизам много много и ми се отрази добре. В същото време обаче на Стефан не му беше никак добре и не искаше да остава сам а мен непрекъснато ме нямаше, което ме прави ебахти кучката ама... Мразя се. Много. Ама какво да направя като ми се излизаше, казвах му да излиза с мен, не му се ходело никъде... Разбирам го де, и на мен не би ми се излизало на негово място... Но толкова рядко виждам Ал и без това...

Та, тея дни се видях със Саня и Лъчо, с които не се бях виждала от години... Ходихме на караоке, дори Ал и Лъчо пяха... Беше много готино. И с Вампи се видяхме за малко, и с Василев също. Готина седмица беше. Жалко само че си тръгнах преди Ал. Той тая седмица е на курс така че време и без това нямаше да има, ама все пак... Както и да е де, писна ми от него толкова време. ( {} )

Вчера правихме три години със Стефан. Ама той си е в Ботевград и нямаше как да сме заедно, та ще празнуваме след като се приберем, след Великден. На 1ви в 12 часа, нали вече е станало втори, той ми вика в чата да видя еди къде си че имало някакви пари, бил забравил, да ги взема за да не стоят вкъщи, бъркам и кво да видя - два билета за концерта нма Блекмор'с Найт сега на 17ти. Безумно много се зарадвах, не е истина. Много съм щастлива, много готин подарък. Тъпо ми е че аз не знам дали ще мога да му измисля поне наполовина толкова хубав подарък. Аз просто не знам какво да му взема... И така де, мисля го. Но съм повече от сигурна че няма да мога да се сетя нещо, което да му хареса толкова, колкото на мен билетите.

И тъй, сега съм си във Варна и искам в София. Свикнала съм си с моите си неща и тн. Като се приберат нашите вечер всичко е супер, ама през деня умирам от скука. Ето днес, сестра ми вика айде след закуска да гледаме еди кой си филм, викам "ок". И тя вика, после да правим упражнения. Ама мен не ми се правеха, само казах "първо филма". И закусихме ние и я гледам тя се облече с анцуг и пуска касетата с упражненията. Викам "Нали филм??". Не, упражнения. Ама мен не ми се правят упражнения днес, мамка му. И сега ми се сърди че не съм правила упражнения с нея. Да прави като и се прави, не е ли така? Защо задължително трябва и аз?

И тъй. Сега скучая. В нета няма нищо и викам поне да напиша някой пост, че от сума време не съм. Свикнала съм на съвсем други неща в София и тука ми е едно такова... Стола на компютъра е неудобен, самия компютър е някакъв... Странен... В стаята е студено, ама наистина е студено, клавиатурата е гадна... И тъй. Дано поне майка ми се прибере по рано, за да мога да си говоря с нея. Скучно ми е.

Май е това засега. Не знам кога ще пиша пак, тея дни заминаваме на село за Великден и после ще се прибирам в София. Все ще пиша. Като има какво... ;)