Monday, May 7, 2007

Веднъж месечно...

То май така се получи. Истината е че ми минава желание като знам че никой не чете. Иначе тея дни (седмици) доста неща се случваха около мен, поне неща които си заслужават да се опишат ама... Не знам защо ми минава желанието като знам че единствения който чете тук така или иначе научава за деня ми вечер, когато влизам в Скайп.

От миналия ми пост тук си заслужава да се споменат няколко неща
-> Концерта на Блекмор'с Найт, който беше невероятно готин, не съм писала за това, нали? Местатане бяха толкова лоши колкото предполагах, но и да бяха ми е все тая, важното е че бях там и беше страхотно, впечатлена съм, наистина, Кандис има вълшебен глас, абсолютен контрол, просто е невероятна. Прекарах си една страхотна вечер, най хубавия подарък.

Единствения проблем е, че още не съм купила на Стефан подарък за годипнината ни а рожденния му ен наближава. Отвратително е от моя страна, но не искам да купувам нещо за да има подарък, пък дано да мине номера. Искам да е нещо, което си заслужава, което ще му хареса поне толкова колкото на мен - моя подарък. Ужасно се чувствам а той ми го натяква, на шега ама аз знам че е прав.

-> Другото което си струва да се спомене... Честно казано след един месец нещата се изчистват и много от тях спират да имат смисъл до такава степен, че да се споменават. Така като се замисля две неща могат да се споменат като много големи събития - концерта и това че Милан се класира за финала на Шампионската Лига с невероятен мач (даже два), а Гатузо беше най най добрия играч. Това сериозно, не е мое необективно мнение. От тогава гадното е, че съм си втълпила че единствения подарък който ще е поне малко колкото моя е билети за финала, а пари за това нямам и едва ли скоро ще имам. В смисъл, скоро - в следващите няколко години.

Иначе - а, още нещо. Той най после (!!!) се престращи и е твърде вероятно да се запозная с родата му, представяте ли си, след три години заедно. Но! аз не вярвам докато не стане, а доколкото разбрах и майка му не вярва. И моята също.

Днес ходих насам натам по задачи, едни доста нелюбезни служителки в Учебен отдел в НХА ми се сопнаха че били в обедна почивка при положение че точно преди мен едно момиче влезе и си свърши работата, но няяяяма значение - отидохме със Стефан до Дивака, изядохме по едни пържени картофи и се върнахме. Не свърших кой знае каква работа, но се надявам утре да ми се обадят от там. Разбрахме се да се обадят на Йохан-ЪТ Йотов и да питат дали може да приеме Ал в четвъртък или петък, а не както са му официалните консултации. Дано да може.

И това е. Кой знае кога и дали пак ще пиша. Не че не искам, ама...

Искам на мача, искам на мача... Някой да ми каже как да намеря 5 - 6 000 евро за няколко дни...