Споделете

Споделям, че при всичко важно (или пък не толкова важно) което се случва напоследък всичко, което ми хрумва да споделя е, че тока в четвъртък вечерта спря за минута и се страхувам да не спре пак, защото съм сама. И че обичам Пудис Ванилия. Не знам защо Пудис ми напомня за Бриджит Джоунс. Тя имаше някакво сокче, което звучеше по подобен начин. Смудис или нещо такова. Заради това.

Не ми се споделят важни неща. Сигурно не са ми се случвали. Бих могла с часове да говоря за това колко безотговорна съм да не ходя на даскало цяла седмица, а и че досега всъщност не съм ходила на всички лекции дори една седмица - всъщност има две на които изобщо не съм ходила. Но наистина не ми се говори за това.

Онзи ден стоях до четири сутринта да си пиша стихотворения като смс в телефона. Мисля, че едното е хубаво. Едното не е, със сигурност. Третото не го помня никак. Сигурно ще пусна първото в "Тази, която", ама ще видим сега или след година. Някой ден. Казват, че най хубаво се пише, когато си нещастен. Аз не съм нещастна. Изобщо не съм. Ето, днес си украсих елхата, за четвърти път, не ми харесваше и това е. Сега май е добре. Червено - жълта. Сега имам стотина топки и километри гирлянди, за тях няма място и въпреки всичко догодина пак ще си купя. Нали се знам. Коледа е - кича е на мода.

Забелязвали ли сте, че във вентилационните шахти по филмите никога няма прах? Не е логично да няма прах.

Май ми личи, че съм апатична напоследък. Липсват ми разни неща като излизане с приятели и тн. Сигурно съм права да искам от приятелите си отношението, което аз имам към тях, сигурно съм права да се сърдя на човек, който се кълне че ще се обади и не се обади. Всъщност вероятно тя изобщо не знае, че и се сърдя. Просто не се обаждам, а защо да се обади тя? Просто ми е еднообразно. Работа, вкъщи, работа, вкъщи. През седмицата нямам време а събота и неделя нямам с кого да излизам. Нямам с кого да си кажа две думи, липсва ми. Говорим си със Зори и ми е много приятно, но не е като да излезеш с приятел на по пица или просто да се мотаеш по улиците. В един момент просто ми писва да гледам едни и същи хора. Стефан, Зори, Малик, Дирк. И това е.

Снощи бях на гости на Зори и Дирк. Цял ден чистихме с нея двете апартамента, че Дирк организирал някакво събиране по случай Коледа с колегите си. После ме поканиха на гости, беше много приятно, а после пак се прибрах и от тогава съм сама вкъщи. Утре - пак. Не е като да излезеш с приятел, да се разнообразиш малко. А нови приятели се създават трудно.

Мисля, че нямам време да се задълбоча в това през седмицата. Но и не съм сигурна, че този вид почивка ме удовлетворява. Не си почивам. Просто не си почивам. Нищо хубаво не ми се случва а темите ми на разговор са Малик и телевизионни сериали. Усещам се, че непрекъснато говоря за разни актьори, така правех когато съвсем нищо интересно не ми се случваше преди години.

Не бих си помислила, че един човек може да съчетава в себе си толкова неща, от които имам нужда. Знам, противоречи на горния пост, но очевидно е вярно. Не че ще си променя мнението поради този факт и не че той би променил своето. Просто си е така. Може би бих си поискала нови приятели от Дядо Коледа. Или стари, но да ги имам. Малко хора ми разбират характера и начина на говорене и тн. Повечето ме вземат насериозно, а не мога да се разхождам с табела "почти никога не говоря сериозно".

Надявам се скоро да ми се случи нещо хубаво, каквото и да е.